СУРВА-2010 - спектакълът на народа

Ако не си ходил на СурОва по селата из пернишко, какъвто беше до тази година моят случай, няма как да знаеш за какво става дума. Фестивалът в града и дефилетата по площада ме разболяваха. Като чуех лумкането на хлопатарите и при вида на хилядите оскубани и одрани животни по маските ми ставаше зле. Без да искам започвах да плача, а в корема си усещах топка. Затова все гледам да се скрия и да си спестя този спектакъл. Като мене има и други хора. Тези дни един приятел, който живее в отдалечен квартал, ме помоли да го предупредя кога точно ще бъде нашествието, за да избяга към Черни връх. Оказа се, че чак в Голо Бърдо вибрациите от маскарадната фиеста размествали въздуха.
 
Като отидеш при хората по селата, нещата се наместват. В дните около 13-14 януари из въздуха се понася вълнение. Трепетът на участниците, а защо не и на публиката изпълва не само сърцата им, но и ефира. Пък като падне нощта и лумнат огньовете магията става пълна.
 
Етнолози, или етнографи, или народоантрополози, или както там се казват специалистите, които изследват традицията, са описали обичая на много страници и все разправят, че тия маскирани хора гонели злото. Днескашните сурваскарье и мечкарье не вярват много в тая работа.
 
Лани едва подир фестивала в Перник тогавашният премиер Станишев призна, че ни е постигнала световната криза. Сега пък новият финансов министър Дянков разправя, че малко след празниците в Перник кризата ще си отиде. Но кой ли им вярва? Сурвакарите и кукерите не влияят на бедността, безработицата, болестите, но създават настроение и помагат да забравим неволите поне за няколко дни.
 
Хората имат традицията и тя е тяхна същностна част. Обичаят се пази, не за да се гони злото, а заради спектакъла. Всички са артисти. Саморъчно са направили костюмите си, показвайки сръчност и владеене на художествените занаяти. В два дни те консумират своята слава за цяла година. Очарователна е готовността им да позират пред камери и фотоапарати, насочени към всеки маскиран. Най-голямата им награда за добрия спектакъл е пък когато им се случи да пътуват в чужбина.
 
Откакто се реши маскарадния фестивал в Перник да се прави всяка година в повечето от групите роптаят, че това ги натоварва финансово, а дефилетата не са интересни. Въпреки това те се готвят и с трепет чакат дните на празника по селата и самата голяма изява.
 
Хората не са позволили даже да им променят календара, защото Василовден, когато е Сурва след 1968г. е на 1 януари, но в Пернишко празникът е на 14-ти, както е било винаги. Значи нещо с промяната на календара не е наред.
 
Учените разправят, че в пернишко предрешените били сурвакари, но те си викат и кукери и хич не им пука, че кукерите били предрешените по празниците през пролетта.
 
Води се спор как да се вика на водача на групата - булюбаши, билибашия, но хората го знаят като булюкбашия и така си му и викат.
 
Само дето празника го кръстиха „сурва" вместо по-изразителното „сурОва", щото това бил най-суровият ден в годината.
 
Времето тече. Променя се и традицията. СурОва в пернишко отказва да се подава на институционализиране и живее в сърцата на заразените. Заразява даже преднамерените.