СУРВА -2010 - Мещица-символично откриване

Сурва е! По стародавна традиция на 13 срещу 14 януари из селата в пернишко тръгват предрешени мъже и момчета да гонят злото. По селските площади се палят огньове. Пие се ракийка и се вият хора. Народът забравя неволите си и се усмихва. Тя тая работа с думи не може да се опише защото е трепет. Трепет във въздуха. И в сърцата. Ако някой може да го преразкаже - нека. Аз, дето не го нося в себе си от предците си не мога да го преразказвам. Усещам само как ритъма на сурвакарския танц под звука на огромните звънци, опасани на кръста ме кара да подскачам и нещо ме стяга в гърлото.
 
В Мещица е дошла кметицата на Перник Росица Янакиева с кратка приветствена реч тя дава символичен старт на празника в общината, а и в цяло пернишко. Думата й дава кметът на селото Борис Иванов, избиран за управник тука от много много години. Групата сурвакари или по-скоро мечкари вече е на площада. Преди речите уж репетират, но са пред погледите на публиката - почти цялото село се е изсипало на площада. Дошли са и тия дето живеят в града.
 
Вечерта предрешените като сватбари не са излезли с костюмите си. На другия ден те ще се включат в групата, за да обходят всяка къща. Групата включва 40-50 човека. Води ги 32-годишния Николай Петров. Той отглежда животни на село. Работи и по строителството. От 10 години е начело на групата, но още от много малък е част от празника. Тука е и неговият син 5-годишния Вальо. Той е толкова развълнуван, че не ще да отговаря на въпроси. Само споделя, че е пропуснал детската градина, за да се готви за празника. Само това е в мислите ми и за нищо друго не ми се говори - няма жена, ни баща в тия дни, опитва да обясни тръпката Николай.
 
Гупата е печелила много награди. Споменават, че се имали най-хубавата мечка. Само веднъж са пропускали празника, защото починал един от тях. Но после решили, че смъртта няма да ги спира и така всяка година се готвят за своя спектакъл на Сурва.
 
Венцислав Валентинов е на 30. Той е монтьор и строител. От малък е в групата. Като бил във втори курс на техникум в Перник, пропускал училището, за да направи 7-метров лик - маската, която се носи на раменете, за която още се говори. Запечатана е на снимки, но от тях не се разбира колко е внушителна. Негови са най-големите звънци. Купени са от Банско и тежат повече от 30 кила. С него е и 7-годишния му син Валенсио, който следва баща си в игрите още от бебе. За пръв път го облекли като бил на 2 годинки и 8 месеца.
 
Огънят пламва. Хората се вият и празника продължава до късно през нощта. На другия ден ще обикалят по къщите. Чака ги представяне на общински фестивал в Брезник, а в края на януари - на международния фестивал в Перник. И така всяка година.