Димитър Попов: Продадоха пернишки завод за 20 пъти по-ниска цена

Завод в Перник струваше 220 млн. лв., а беше изтъргуван като старо желязо - за 14 млн.
 
Димитър Попов е министър-председател на България от 1990 до 1991 г. По време на икономическата криза оглави правителството на "националното съгласие", подкрепено от повечето политически партии и с участието на експерти от БСП, СДС, БЗНС. През 1992 г. се кандидатира за президент от името на Българската национална демократическа партия, но не успя да се класира. Ще остане в аналите на най-новата ни история с невероятния си апел: "За Бога, братя, не купувайте!"
 
- Как ви възприемат днес хората?- Където и да отида в България, се чува: "За Бога, братя, тука не се купува!" Викат ми на пазара: "За Бога, братя, нашият човек пристига!" /горчив смях - б.а./.
- Вашият апел актуален ли е и днес, 18 години по-късно?- Не, трябва да се каже нещо съвсем друго. Опитах се /тогава - б.а./ да намеря равностойна фраза: "За Бога, братя, работете така, както не сте работили никога досега!" Но това се отнасяше за 1991-ва. Трябваше да се знае, че преходът не е акт, а е процес. Планирахме да приключи 40 години след началото му. Но се намериха хора, които предадоха идеята за прехода.
 
- Според вас кои са най-големите предатели на прехода - и личности, и политически формации?- Преходът беше предаден от тези, които използваха властта за свои лични интереси. От онези с куфарчетата и "приватизаторите". При условията на приватизация се извърши пладнешкия обир в България. Около 60 милиарда лева са изчезнали без видимо присъствие, без участие в българската икономика. Бяхме принудени да правим невероятни сделки.
 
- По-конкретно?- Един завод в Перник например струваше 220 млн., а беше продаден за 14 млн. лв., на цената на старо желязо. Такива сделки са извършвани с хиляди. По онова време България имаше към 8300 производствени структури, половината от които бяха на европейско и световно равнище. От тях почти нищо не остана. Всичко бе ликвидирано. А тази собственост е събирана почти 100 години. Как и от кого ще се възстанови всичко това? По какъв начин, кой ще отговаря?!
 
- Като експремиер навярно разполагате с още по-шокиращи факти и данни, неизвестни засега на милионите излъгани поданици на България?- На 30 март 1991 г. България имаше 2 милиарда и 150 милиона долара валутен резерв, което за една държава с нашия потенциал би гарантирало един спокоен преход. Седем месеца по-късно, когато получих мандата си, бяха останали само ...50 млн. лв. Значи над 2 млрд. лв. изчезнаха без следа...
 
- Как е станала подобна крупна далавера? В чий джоб са потънали тези пари?- С куфарчетата бяха раздадени! Интересувах се, ако ще се управлява една държава, ще има ли с какво?! С какви пари разполага? Помолих тогавашния министър на финансите Белчо Белчев. Той ми каза за брутния вътрешен продукт, че се управлява от Министерството на финансите. Всичко друго е в ЦК на БКП и се оказа, че никой не може да ни каже къде са парите. Никой не ги търсеше, както трябва. Сега вече знаем къде са.
 
- Къде са милиардите наистина?- Раздадени са! Имаше опит да влязат в страната, но това е един неизпълнен дълг на държавниците на прехода. Отпреди нищо не е останало. Или, ако е останало, то е в нечии джобове, а не в приход на държавата. Тези хора направиха прехода... невъзможен. Поне във времето, за което имахме национално споразумение /визира Кръглата маса - б.а./ и за което мнозина хора заложиха и името си, и труда си, честта си. Сега пием горчиви чаши. Обещавам ви при следващата ни среща да ви дам двучасово интервю, в което ще разкажа всичко в детайли.
 
едно интервю на Георги АНДОНОВ, БЛИЦ