В Стрезимировци 2010 дойде само за кмета

Тихо посрещнаха Нова година жителите на западната врата на България - Стрезимировци, пише Стандарт.
 
Девет души са останали в пограничното селце. Повечето са над 80 години и изкарват празника у дома край печката. "Не организираме тържества, защото няма кой да дойде", разказва кметът Борис Петков. Преди време той се опитал да направи общоселско празненство за 8 март, но бабите не проявили интерес. Затова пък кметската къща е пълна с хора.  Идват трите деца на Петков с общо шестима внуци. Специално за софрата  пътуват до Стрезимировци и две приятелски семейства от София.
 
Дори падането на визите за сърбите не успя да събере за празника разделените от Ньойския договор фамилии. Откакто ГКПП-то се минава само с лична карта, са регистрирани само осем комшии, дошли у нас. Заключен на Коледа остана дори параклисът, построен от местна жителка, която сега живее в София. При освещаването преди няколко години в двора на храма се събраха роднини от двете страни на бариерата. Иначе границата разсича на две селото.
 
"Не знам колко души са останали оттатък браздата. Къщата ми е съвсем до границата и вечер виждам, че светят прозорци, но нямаме информация за броя на жителите", призна местният управник Борис Петков.
 
По комшийски посрещнаха 2010 г. местните в Слишовци, което е само на един километър от Стрезимировци. "Събираме се със съседите софиянци, за да не сме сами в празничната нощ", разказа Анка Златанова. Перничанката се засели преди около 10 години в селото заедно със съпруга си Борис, който е роден и отрасъл тук. За Коледа двамата събраха цялата си фамилия. Къщата им живна от двамата синове, снахите и двете внучета. Два дни всички изкараха заедно, но за Нова година старите са без гости. "Ще си направим капама със свинско, пилешко и наденички, сарми и супа и ще го изядем с комшиите. Ще си сгреем домашна ракийка, ще си пийнем и винце. Няма да скучаем, щом можем да разделим със съседите трапезата", реди менюто Анка.
 
В Слишовци са останали едва десетина семейства. Селото току живне събота и неделя, когато дойдат децата, после пак притихва. Виж, лятото е друго. Навсякъде щъкат малчугани, оставят ни ги тук през ваканцията да тичат на чист въздух, хвалят се бабите.