Събитие за вечността

В проповедното си слово след светата Литургия миналата неделя отец Борис Котев призовал миряните в храма „Св. Иван Рилски" в Перник да гласуват в класацията за събитие на годината на ipernik. Да гласуват, но не за кое да е събитие, а тъкмо за „Пренасянето на частица от мощите на Св. Иван Рилски в Перник".
 
Оттогава много хора, които редовно идват в храма за обща молитва, но не ползват Интернет, се обаждат на екипа на сайта с молба гласът им да бъде зачетен. За съжаление това няма как да стане заради техническите ограничения на електронния брояч.
 
Каквото и място в класацията за тази година да заеме това събитие, то едва ли някой ще оспори, че ще остане по своята значимост за вечността. В православното си невежество вероятно трудно осъзнаваме тази значимост днес. Много хора гледат на чудейните можи на светиите и водени повече от суеверие, отколкото от вяра.
 
Мощите не са само нетленните останки от някой, който е живял преди. Те са свидетелство за един живот, който е преобразил и преодолял тлението и забравата. Защото всичко, което идва на този свят е с обречеността да отмине, да отгине, да отмре. По някакъв начин да бъде зависимо и обречено от историческото време и смъртта накрая. Забравят се хората, рушат се сградите, събитията отшумяват и отминават в историята. Само светците още приживе усвояват способността да преодоляват ограниченията на пространствените и времевите измерения, които превръщат човека в заложник на космичното. Затова те започват вечния си живот още приживе. Затова телата им и това, което наричаме мощи, това, което остава от тях, носи свидетелствата за този вечен живот. Когато човек се поклони на мощите, когато ги целуне, той се докосва до нещо, което носи Божието присъствие. Така Бог се показва като носител на вечност, на мир и любов във Всемира.