Руслан Йорданов: Краят на последното прасе в Рударци

Руслан Йорданов е един от номинираните за тазгодишната Награда за журналистика в класацията "Личност и събитие на годината Перник 2009". Ето и последния материал на колумниста на в-к "Стандарт", който не рядко отделя подобаващо внимание на битието на перничани.
 
„Няма го вече Гошко!", вайкат се тримата мъже на двора, покрит с окървавен сняг. Предал е Богу дух няколко минути преди да пристигнем в пернишкото село Рударци. Касапинът ни обяснява, че ударили ножа на прасето по-рано от уговореното време, тъй като заради изискванията на ЕС не желаели читателите на „Стандарт", правозащитниците и природозащитниците да се изплашат от шокиращата гледка. Искали и да предпазят България от налагане на санкции.
 
„Да пийнем по една „ръкойка" за Бог да прости", опитва се да ни разведри домакинът Митко Стайков и посяга към врящия наблизо казан. В поставената вътре бутилката ври 57-градусов еликсир. Джанковицата прогонва тутакси студа и майстора насочва газовата горелка към четината на покойника.
 
„Аз не знам какво значи хуманно отнемане на живот - това е абсолютна идиотщина!", гневи се Кольо Юруков. Пояснява, че природата е създала ябълката, така че да я режеш с нож, преди да я хапнеш. „Защо прасето не изяде мен? А може да ме изяде - ако съм се напил и съм се проснал в кочината, ще ме изяде, каквито случаи е имало.
 
Свинете са по-големи гадове от нас
 
Но ние умствено сме по-силни от тях, затова ги преборваме и след това си правим кефа", заключава 62-годишният майстор стругар. Кольо е наясно, че европейците искат да се убиват „хуманно" животинки с електрошок. Така било най-безболезнено, пък и не се чувало квиченето.
„Този Гошко беше кротък. Животът си е животът, па бил той и свински. Обаче няма друг начин", категоричен е касапинът. Той следва вековната традиция на дедите си - на прасето се прерязва гръкляна, дробовете се пълнят с кръв, Гошко засмуква кръвта и отива в свинския рай. За истинският касапин няма значение от коя страна ще застане. Важното е да е откъм гърба на прасето, за да не може да бъде ритнат.
Досега няма случай прасе да е избягало. Случва се, след като му е ударен ножът, да походи малко из двора, преди да се гътне. Но щом е наречено - спасение няма", казва Георги, майстор по поддръжката в местното училище и асистент при клането.
След кратката лекция Кольо се заема с аутопсията. „Виж това е културен зъб, а не - бивна, както при глиганите", посочва майсторът. Той и Георги са представители на две различни школи - единият пърли, а другият дере. Кольо твърди, че дългото пърлене и почистване на кожата прави сланината по-мека и сладка, пък и не остава четина в месото. „Нали знаеш - два косъма на главата са малко, но един между зъбите е вече много", отсича той. Навремето селяните нарочно са сеели ръж, за да набавят едра слама. При пърленето отивала цяла каруца със слама. Нагряват се до червено палешници, с които се чисти кожата. Техническият прогрес е позволил днес да се използва бензинова или газова горелка. Не може обаче да се пърли с две горелки едновременно, защото взаимно си взимат кислорода.
Георги пък се аргументира в полза на дрането - ставало много по-бързо - за два часа и половина прасето е готово за консумация. Из Пернишкия край са свикнали да ги дерат, тъй като в миналото от кожата на прасето са се правели цървули.
Този ден обаче Гошко е обречен на пърлене. Двамата мъже обезкосмяват с горелката всеки сантиметър от 180-килограмовото прасе. След което с ножа почистват пепелта от четината. После започва отново миене и отново чегъртане с ножа. Операцията прилича на женските тайни технологии по обезкосмяване - нещо като кола маска и епилация. Само дето при тях коафьорите не гълтат по три шишета джанковица.
„Сега е ред да му събуем джапанките"
 
съобщава изневиделица Кольо и с ловки движения изрязва копитцата. Селските наблюдават с интерес всеки жест на касапите и мигновено се втурват след всяка хвърлена на снега мръвка. Кокошките също тържествено крачат в очакване да клъвнат някоя ципа.Почти нищо от Гошко няма да иде зян - от опашката, краката и ушите става чудна пача. „Това е най-добрият лек срещу свинския грип - гореща пача с много люто в нея, и греяно вино. За три дена се лекувам и не ползвам никакви други лекарства и измислици", отсича Кольо, на когото и двете щерки са докторки в София.
От пикочния мехур в миналото пък са правели футболна топка за селските хлапета. Мехурът се надува, връзва се, за да не излиза въздухът, и после децата ритат до откачане. В пазарджишките села пък правят от мехура деликатес - т.нар. пуска. Пълнят го с кълцано месо с подправки, черен пипер, кимион, сол и го закачат да виси на течение. Вятърът и слънцето постепенно го превръщат в нещо настина адски вкусно.
„А сега е време да обърнем Гошко по гръб. Митко донеси по още една ръкойка", подканя ги майсторът. „Слушам, мило!", козирува домакинът и освен ракията слага на перваза и кана с домашно вино.
62-годишният стругар прави прецизен разрез на корема и се заема с ваденето на карантиите - черва, слезка (далак), дробове, сърце. Дилемата е дали прасето е с две рибици - вътрешна и външна, или само с една. „Тайната на касаплъка не е в коленето, а в разфасоването след това. Всяко грешно пипане води до фал - или ще се скъса черво, или ще се изцапаш", казва Кольо. Той е самоук в този занаят - учил се е с гледане. Майсторът се тюхка, че в граовския край не правят кървавица.
 
В родното му село Попинци я майсторят от белия дроб, бъбреците, сърцето и пръжките. С тях се пълнят дебелите черва на свинята с подправки. Оставят се да съхнат на слънце и на течение. С кървавицата се готви и „вариво" - свинско със зеле. „Става много вкусно и на скарата. И пак задължително с вино - без вино нищо не става", уточнява Кольо.
В това време се появява и собственикът на скъпия мъртвец дядо Спас. „От 1957 г. досега винаги съм гледал свине, но този беше последният ми Гошко", клати глава бащата на Митко. Равносметката му сочи, че през годината за прасето е дал над две хиляда лева за храна. И отделно е полагал всекидневни грижи. В разположеното на южния склон на Витоша Рударци са останали едва десетина прасета при население от 800 души. „Скъпо е и хората масово се отказват. До няколко година ще останем без свине", казва тъжно старецът и се оттегля в мазето при бъчвите с винцето. Споменът от Гошко ще се пази дълго - два пъти седмично компанията ходи на излет на Витоша с пача и червено винце под лозунга: „Да живее сиромашията! И младите баби!"