По-малко скандали и грозни гледки си пожела Ангел Найденов през новата година

Каква беше парламентарната 2009-та година? Какво отличава 40-то Народно събрание от 41-ото? Отговор на тези и други въпроси даде пернишкият депутат от Парламентарната група на Коалиция за България Ангел Найденов пред агенция "Фокус".
 
 Г-н Найденов, кои са основните акценти, които белязаха работата на 41-ото Народно събрание през първата парламентарна сесия?
Ангел Найденов: Аз вече имах възможност да кажа част от оценките на ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България за дейността на Народното събрание в рамките на тази първа сесия. Разбира се, като казвам народното събрание имам предвид събранието като институция, разбирано като мнозинство и опозиция. Трябва да кажа, че нашата обща оценка в рамките на тази първа сесия е негативна. Нямаме основания за друга оценка, а и очевидно тази оценка се споделя от мнозинството български граждани, защото виждаме как се срива доверието към институцията от една страна - от друга страна как расте неодобрението. Трябва да подчертая, че със сигурност има комплекс от причини и много лаконично ще посоча само част от тези причини. На първо място, което обаче заслужава особено внимание и вероятно един по-задълбочен анализ, е усещането - не, а впечатлението, затвърждаващо се у мнозинството у хората, че Народното събрание не е мястото, където се взимат важните решения. Важно е от гледна точка на техните нагласи, очаквания и проблеми, от гледна точка на проблемите на държавата. На следващо място бих поставил разминаването между предварително заявените намерения от страна най-вече на мнозинството и практиката, която се наблюдава в Народното събрание. Става дума за един друг стил във взаимоотношенията. Става дума за очаквания, свързани с повече уважение към аргументите, с повече чуваемост. Всъщност, това ми дава основание да посоча на следващо място разочарованието от това, което се наблюдава като картина в Народното събрание. Това, което се вижда, са скандали, агресия, противопоставяне. Вижда се ползването на един език, който аз си мислех, че е останал в началото на 90-те години. Става дума за език, който е изпълнен с омраза. Това няма как да изгражда добър образ на Народното събрание. Ако към всичко това прибавим очевидното желание на мнозинството да абдикира от дискусията, да смачка дискусията, което се прикрива зад призиви за деловитост, всички разбираме, че оценката не може да бъде друга освен негативна. Тук веднага ми се иска да кажа, че без съмнение този негативен образ и съответно слаба оценка, се прехвърлят в най-голяма степен към мнозинството. Разбира се, аз не бягам и от нашата собствена отговорност като опозиция. За съжаление, и ние понякога плащаме дан на непрекъснатия стремеж на мнозинството да ни занимава със скандали, да се раждат скандали в НС. Плащаме данък на желанието да се занимават не със същностните въпроси на хората. Вероятно и ние ставаме жертва на чисто процедурни хватки, в които влизаме, и забравяме дискусията по същество. Сякаш в последните седмици от дейността в рамките на тази първа сесия се видяха признаци на едно желание от ръководството на НС - най-вече в лицето на председателя на НС - да внесе промяна във всичко това, за което говорих. За съжаление, всичко това беше бързо туширано с решението, което беше израз на политически натиск, за смяна на Емилия Масларова от Народното събрание. Това ни върна в ранния стадий на противопоставянето в 41-ото НС. Ако ме питате за дейността на Парламентарната група, ще кажа, че сравнително бързо парламентарната група преодоля шока от изборните резултати на 5 юли и си мисля, а и имам основание за това, че успяхме да намерим адекватното поведение и позиции в пленарна зала. Успяхме да намерим този баланс между реакциите по чисто процедурните въпроси тогава, когато се нарушават правилата - между впрочем това е също една от негативните характеристики на 41-ото НС в рамките на тази първа сесия - и реакциите по съдържанието и съществото на дискутираните въпроси. Но тогава, когато почти половината от тази първа сесия мина във вземане на решения за създаване на временни комисии за проверка на наследството, за възлагане на проверки, тогава когато една значителна част от времето беше посветена на обсъждане на чисто процедурни въпроси, свързани с промяната на структурата на различните институции и ведомства, разбирате, че няма как да бъде съдържателно участието на нито една парламентарна група. Ще дам пример - има един много характерен пример за промяна в един законопроект само в един единствен текст, в чиито преходни и заключителни разпоредби има препратки за промяна към 73 други нормативни документа. Особено в дискусиите по бюджета за 2010 г. успяхме да покажем не само, че имаме достатъчно ясна, недвусмислена политическа позиция, очертаваща алтернативно виждане, но успяхме и да защитим тази позиция с достатъчно стойностни и съдържателни аргументи. Особено фрапиращо е сравнението по отношение на времето, което всяка една от парламентарните групи е отделила или ангажирала като участие в дебатите на второ четене. Сравнението - малко повече от 6 часа за ПГ на КБ срещу 58 минути за ПГ на мнозинството - е красноречиво, за да не кажа смазващо. Но това всъщност илюстрира и част от тези негативни характеристики, за които споменах вече - за абдикацията на мнозинството от дискусиите. Вижте и в един достатъчно сериозен законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения на практика мнозинството имаше едно единствено изказване в рамките на 5-6 минути, ако не се лъжа.
 
Да, но пък сериозно участие в дискусията имаше вътрешният министър.
Ангел Найденов: Да. Едно е обаче да се изказват вносителите в лицето на министри или представители на изпълнителната власт, друго е тогава, когато в дискусията участват и представители на парламентарната група. В крайна сметка дебатът е в пленарна зала. Аз съм убеден, че мнозинството не разглежда себе си само и единствено като хора, които са в залата, за да натискат копчетата за гласуване. Много ми се иска това да е така.
 
Това, което прави впечатление в рамките на първата сесия, е началото на преструктурирането на политическото пространство - нещо, което имахме възможност да кажем, че не е типично за предишни парламенти. От една страна това е краткото време на съществуването на ПГ на РЗС и от друга страна - именно началото на преструктурирането. Тук ще си позволя да споделя едно по-скоро лично впечатление, без разбира се да влизам в коментар по отношение на самата група на РЗС, тъй като не познавам нито взаимоотношенията, нито основата, на която се създаде и гради парламентарната група. Според мен е очевидно, че разпада на РЗС в най-голяма степен облагодетелства групата на ГЕРБ, които могат да разполагат с подкрепата на отделни народни представители, които не са ограничени или обременени с политическа позиция или единна позиция на парламентарни групи. В не по-малка степен обаче облагодетелствана е и „Синята коалиция", чиято цена на подкрепата очевидно расте и те добре я търгуват, получавайки допълнително позиции в управлението. Виждаме, не на последно място, че уж безусловната подкрепа на ПГ на „Атака" се оказва не толкова безусловна. Можем да го видим от една в искането и от друга страна съгласието на ГЕРБ да подкрепят инициативата им за референдум за новините на турски език. Това е едно искане, което щеше да струва на българските граждани минимум 15 млн. лв., т.е. не е толкова нито безкористна, нито безусловна подкрепа. Но наблюдавайки взаимоотношенията в парламентарните групи на мнозинството, може да се очертае очевидно разминаване и различие по важни гласувания, което видяхме и при гласуването на Закона за електронните съобщения, който бе подкрепен само от ГЕРБ и „Атака".
 
 Според вас пропусна ли мнозинството да предприеме законодателни промени и които е декларирало в предизборната си програма?
Ангел Найденов: Ясно е, че дълго време нямаше никаква яснота по отношение на законодателната програма и никаква готовност по отношение на законодателните инициативи. Върнете се в дните след 14 юли, когато беше първото заседание на 41-я парламент и ще видите колко много неуплътнени часове и дни на Народното събрание имаше. На практика в първата половина от дейността на 41-ото НС от всеки три пленарни дни само два бяха уплътнени. Това достатъчно ясно говори за отсъствието на тази първоначална готовност. Дали успя мнозинството? Трудно ми е да преценя, но съдете сами. В рамките на първата сесия на 40-ото НС, т.е. на предишния парламент, има приети 16 нови закона, а в рамките на тази сесия има само един. Можем да направим сравнение и за приетите общо закони - 40-ото НС е приело 91 закона срещу 64 за сегашното НС. Трудно ми е да преценя, защото нямаше едновременно предлагане на програмата за управление на правителството и законодателната програма на правителството, за да се прецени до каква степен намеренията, свързани с определени приоритети и действия от страна на Министерски съвет е комбинирано със законодателни инициативи, които да дадат основата за реализацията на тези приоритети. Може да се направи извода за достатъчно ясна връзка. Всъщност - и законодателната програма, а преди това и така наречените антикризисни мерки не бяха системно обвързани. Те не са един комплекс от мерки, които са подчинени на единна логика. Те по-скоро бяха предложения, направени заради обществените очаквания и политическия натиск да бъдат представени от страна на правителството.
 
През тази една сесия станахме свидетели на доста скандали и нецензурни думи, използвани в пленарна зала. На какво се дължи според вас това и приравни ли се парламента с квартална кръчма?
Ангел Найденов: Те са част от основанията за този лош имидж и негативен образ на НС. В никакъв случай не са пътя, по който може да се търси изграждането на добър и позитивен образ на всяка една институция - в случая на НС.
 
 Как този негативен образ трябва да се заличи през следващите месеци? Какви реални стъпки трябва да се предприемат?
Ангел Найденов: Очевидно, че не бива да бъдат допускани тези слабости, които накърняват доверието и които рушат образа на събранието.
 
 Какви са очакванията ви за поведението на мнозинството от тук нататък - дали ще има такова механично натискане на бутоните в пленарна зала?
Ангел Найденов: Аз мисля, че всичко онова, което в началото ни послужи като основание за тази недобра оценка за дейността на НС в рамките на първата сесия, ако бъде променено, ще бъде начина по който да се търси промяна в образа и отношението на хората към НС. Дано да се случи.
 
Ще се промени ли поведението на Коалиция за България като опозиционна Парламентарна група в следващата сесия?
Ангел Найденов: Давате ми възможност да се върна към първоначалните политически изявления - става дума от началото на дейността на 41-ото НС - и да кажа, че ние определихме себе си като конструктивна опозиция, т.е. като парламентарна група, за която опозиционното поведение и противопоставяне не са самоцел. Ние ясно очертахме параметрите на тази конструктивност. Нещо повече. Ние казахме, че има сфери на дейност, в които не просто е необходимо, а е задължително да се търси постигането на максимално високо съгласие. В това число ние сме готови да предложим нашата подкрепа. Например, това са да кажем антикризисните мерки. Това са всички въпроси, които са свързани с финансовата стабилност. Това са всички въпроси, които са свързани с финансовата стабилност. Това са всички въпроси, свързани със социалната политика на държавата, социалната ангажираност и социалните придобивки за българските граждани. Това е стабилността на Борда. Това са всички усилия, насочени към усвояване и реализиране на средствата по оперативните програми. А същевременно очертахме и сферите или решенията и действията, които в никакъв случай не биха срещнали подкрепа от наша страна. Нещо повече - бихме се противопоставили категорично. Част от това поведение вече успяхме да покажем, давам отново за пример, проекта за Бюджета за 2010 г., но можем да прибавим и бюджетите на НЗОК и на държавното обществено осигуряване. Не виждам основания за промяна в досегашното ни поведение, което не е самоцелно, което не е конюнктурно и което има своята и политическа логика, и своите основания в процедурите и в правилата за работа на НС.
 
Накрая бих искал да пожелая на вашите читатели малко повече оптимистични нотки за 2010 г. Въпреки, че ако съдим по това, което е заложено като политика най-вече чрез бюджета, не са толкова много основанията за подобни очаквания. Но все пак. Повече оптимизъм, живот и здраве и повече късмет. Дано да не стават свидетели на тези скандали и грозни сцени, на които станаха в рамките на тези първи месеци от дейността на 41-ото НС.
 
Интервю на Цветомира ГЕОРГИЕВА