Пернишката депутатка Ирена Соколова говори за българското висше образование

В някои факултети преподавателите са толкова много, че им се падат по 3-4 студенти, твърди депутатът от ГЕРБ в интервю за в-к "Новинар"
 
Ирена Соколова е родена на 24 януари 1971 г. в Перник. По професия е психотерапевт. Член е на парламентарните комисии по образование и здравеопазване. Владее английски и руски език. Тя е сред номинираните в категория "Политика" на класацията "Личност и събитие на годината" за летящия старт, който получи през тази година, благодарение на подкрепата на перничани на вота за мажоритарен народен представител. На изборите зад Соколова застанаха над 30 хиляди жители на областта. Ако ви харесат позициите на Соколова за родното висше образование, може да я подкрепите на: http://iPernik.com/novini/6713.html
- Г-жо Соколова, защо има такъв отпор срещу предложените изменения в Закона за академичните звания?
- Това е един закон, който не е променян от 1972 години. Няма как един толкова дълъг период да не доведе до статукво в системата. Трудно е да се променя нещо, което години наред е работило по един начин и е утвърдило съответните канали. Когато се налага да променим средата, в която живеем, дори да знаем, че промяната е за по-добро, фактът, че ще преминем в друго положение, ни кара да се чувстваме напрегнати и доскомфортни. Това пролича и в дебата в комисията по образование в парламента. Нямаше представител на правителствена, неправителствена организация, ректор на университет и всички заинтересувани организации, който да не каже, че ВАК е институционализиран орган, който трябва да бъде премахнат. Въпреки това всички смятат, че промяната във ВАК трябва да стане някак по-лекичко, по-плавно, за да няма много трусове.
 
- Вие имате ли наблюдения какво се случва в момента в университетите и какво точно правят преподавателите?
- Да, имам известни наблюдения. Ако погледнем на университетите и на живота в тях през продукта, който се очаква да излезе от там, трябва да кажем, че единият продукт са нашите специалисти и другият продукт е науката. Всъщност с нашия законопроект разглеждаме продукта наука, защото той променя процедурата по израстване на академичната общност. Тук, за съжаление, трябва да кажем, че България е на последно място в Европейския съюз по наука, но заедно с това имаме блестящи учени. Разговорите ми с хора, които са корифеи в определена област, ми дават основание да кажа, че имаме учени в областта на физиката, математиката и химията. Това са учени с големи открития, които се ползват със световна известност. Продуктът наука се оценява по начина, по който се оценява трудът на учените. Тук значение има броят на публикациите, броят на цитиранията им и съответният импакт фактор, с който се определя научността на едно списание. Ако ние имаме претенции да реформираме висшето образование, трябва да започнем именно от този закон. Ако имаме претенции да реформираме израстването на нашата академична общност, трябва задължително да гледаме крайния резултат - как ще се отрази на създаването на наука. В момента положението е доста парадоксално - страната ни е на последно място по наука в ЕС, а в същото време има блестящи учени. Това означава, че някъде системата потъва. Системата е огромна, тромава и енергията се губи там. Неслучаен е примерът, че в химическия и математическия факултет почти е достигнат броят, в който на един преподавател се падат по трима-четирима студенти.
 
- В такъв случай трябва ли да има ограничение на броя на преподавателите в един университет?
- Това ще решат самите университети. Законопроектът много ясно отчита, че е необходима децентрализация на критериите. По този начин всеки университет ще има собствен облик. Студентите ще избират точно в кой университет да учат поради причината, че той има специфична характеристика. В самата гилдия хората се познават и знаят кой на какво академично ниво е. Няма как да се закичиш с титла, която носи престиж. Системата ще те отхвърли. Според нас заявката, че искаш да се занимаваш с наука, трябва да бъде дадена още по време на магистърската програма.
 
- След като бъде премахната ВАК, кой ще поеме правомощията й?
- Ще се създаде комисия, когато се оценява т.нар. малък докторат. В момента например, като завършваш магистратура, можеш да бъдеш поканен от преподавателя си като негов асистент. Според сегашната система можеш да си останеш асистент до пенсионна възраст, но нямаш претенцията за собствена научна продукция. Нашата цел е още в началото всеки, който иска да се занимава с наука, още по време на магистратурата да заяви тази своя претенция. Допуска се, че човекът, който пише научен труд, има нужда да се рови в материали и статии по темата, да навлиза в дълбочина, така че да открие нещо, а не просто да преповтори вече публикувани открития. И чак след като защитиш докторат, ще можеш да станеш асистент и да бъдеш полезен на студентите. Докторантурата ще се защитава пред комисия от пет човека, но ректорът на университета ще избира кои да са хората в комисията. Стигна се до консенсус по този параграф, въпреки че имаше предложения в комисията да участват външни хора за системата, а независима контролна комисия да определя членовете, които да оценяват труда. Когато ти ставаш доктор в определен университет, е логично ректорът да знае кой точно иска да те оцени. Искам да подчертая, че трима от хората в комисията ще бъдат външни оценители, включително и външни за страната.
 
- Доколкото ми е известно, в някои европейски университети студентите също оценяват в края на семестъра преподавателите си. В България ще има ли възможност за допълнителна атестация на преподавателите от студентите?
- Отново говорим за критериите. Вие ще си изберете университет, когато чуете, че в него студентите се чувстват комфортно, защото общуват с преподавателите си свободно. В много от западните университети в кампусите студенти и преподаватели дори живеят заедно.
 
- Споменахте реформа във висшето образование. Как смятате да редуцирате броя на съществуващите в момента университети в България?
- Това ще бъде уредено в новия закон за висшето образование и в новия закон за висшата акредитационна комисия. С тези два нови закона ще се наместят елементите от пъзела достатъчно добре. Системата се саморегулира. В момента университет, който не предлага достатъчно качествено образование, и сега тези университети нямат достатъчно студенти.
 
- Аз имам други преки впечатления. Знам със сигурност, че има много кандидат-студенти, които не са успели да влязат в реномирани университети и отиват директно в такива университети само за да получат диплома.
- Но след това техните дипломи при конкурс нямат същата тежест.
 
- Не е ли крайно време да се създаде някакъв механизъм за взаимодействие между бизнеса и университетити? Няма ли възможност преди ВУЗ-овете да определят броя на свободните места за студенти в определена област, преди това да се допитат до бизнеса от какво има нужда той?
- Новият закон за висшето образование залага точно на този диалог. От него ще се разбира колко и какви специалисти са нужни на пазара в България. Заедно с това, отваряйки вратите си към европейския бизнес, ще имаме заявка и от там. Тази динамика на движение на нашите студенти във и извън България ще даде още по-благоприятна атмосфера за регулация на научния пазар.
 
- Ще се промени ли по някакъв начин финансирането на университетите?
- Обмисля се идеята за разделянето на кадровата власт от финансовата, т.е. хората, които определят кадрите в даден университет, да не отговарят за разпределението на средствата. Идеята е да бъде осигурен комфорт на хората, които работят в университетите. А една саморегулираща се система подбира сама колко преподаватели да има. Например в университета в Аризона - 36 339 студенти през 2006 г., а преподаватели на щат 1182, т.е. съотношение 1:30. в България през същата година в СУ студентите са между 15 000 и 20 000, а преподавателите 1500, т.е. съотношение 1:10.