Всички сме голи под дрехите си, даже и шивачите

Има една типична черта на нашего брата многострадалния рицар на Промяната - да гледа отстрани и да се почесва през потурите докато себеподобните му страдат. По великодушен от Калигула, по този начин той изразява височайшото си безразличие към болките на другите, които също знаят, че всичко тече и нищо не се променя. Така дълго преди прилежните граждани да се кротнат до благоверните си съпруги е съществувал светът. Седя и си мисля: не е ли време някой съвременен Крали Марко да засуче юнашки мустак и да стовари юмрук по оскъдната обществена сфера, белким трохичките на нашето овчедушие подскочат и събудят заспалите блажено институции. „Стига! Баста!", биха изкрещяли по-сърцатите съграждани... Какво стига, ще попитат кротко търпеливите.
 
От две години шивашки цех работи сред стените на жилищин блок 43 в кв. „Твърди ливади" в гр. Перник. Шумът и вибрациите от машините ежедневно хвърлят в ужас стресираните потърпевши , чието спокойствие и човешко достойнство са хвърлени на милостта на заинтересовани хора. Живеещите там се чувстват като чужденци в своите домове и немили-недраги тропат от врата на врата по различни инстанции, но никой не ги чува. Отговорните за разрешаването на проблема нехаят. Нито излъчения репортаж по Нова телевизия, нито гражданската позиция на други медии, както и подписката в защита на онеправданите съграждани трогват служителите на РДНСК и РИОКОЗ, които си прехвърлят задълженията, въпреки категоричния юридически и морален казус. И всичко това в сърцето на града.
 
Господа управници и вие скъпи съграждани, утре огънят на бездушието може да обхване и нашата черга. За да не се стига до там, трябва да предприемем нещо днес и сега. Много хора, олицетворяващи справедливия гняв, в знак на съпричастност са готови да застанат на улицата в гражданско неподчинение.
 
Седя до прозореца и мисълта като накуцващ странник крета подир тъжното поточе на неизбежните изводи. Сънят се опитва да обори уморените ми клепачи и с невиждащи очи се взирам в бледата луна над замлъкналата улица. Спомням си старата приказка за онзи шивач, който замахнал над прясно намазаната си дебела филия и убил досадните накацали мухи. „Седем с един удар", избродирал той на своя пояс след това, горд от точното си попадение.
И все пак, всички сме голи под дрехите си.
Димитър Манолов