Боян Радев: Как ще ме приемат като Сър в Перник?!

Сега съм сър. Не знам как ще ме посрещнат в Перник с това. Там са особени хора, едва ли знаят какво е сър. Не ми трябва да съм англичанин, чувствам се достатъчно голям като българин., казва легендарният български спортист в интервю за електронното издание "НовСпорт"
- Как приемате това отличие?- Стои ли ми? Това е една приказка с щастлив край. Не очаквах такова нещо от министъра, очите ми се напълниха За мен е огромна чест да бъда признат за сър, като си спомня откъде съм тръгнал. Едно време газех кал и гумените ми ботуши оставаха в нея. Сега съм сър. Не знам как ще ме посрещнат в Перник с това. Там са особени хора, едва ли знаят какво е сър. Не ми трябва да съм англичанин, чувствам се достатъчно голям като българин. Истината е, че вече не желая награди. Благодаря на всички за всичко, но вече съм получил това, което имах да получавам. Може да ме канят да наградя някой друг, но не искам повече отличия за себе си. За мен най-ценното днес беше отношението на спортистите ветерани. Това са кристално чисти хора, които просто поискаха да се снимат с мен за спомен.
 
- Били сте три пъти спортист на годината. Как приемате сегашната класация?- Бил съм четири пъти - избраха ме и за спортист на 25-летието. Едно време бяхме само олимпийски и световни шампиони в десетката. За мен тази година трябва да е боксьорът Моите уважения към Детелин Далаклиев, той успя да се справи с конкурентите си в толкова свиреп спорт. Това просто е моето мнение, може и да бъркам.
 
- Може ли да се каже, че спортист и шампион са две различни професии?- Да. Спортисти много. Шампиони малко. Не е важно да станеш един път европейски или световен шампион. Един път стигнал до някъде, трябва да умееш да останеш там. Голямото е на олимпийските игри. Противниците да те вдигнат на ръце да чуеш химна, да те посрещнат като герой в родината. Когато станах за първи път олимпийски шампион, слязох от тепиха, влязох в залата и започнах да плача. За един час целият ми живот мина като на лента - ТКЗС-то, каруците, общ работник, мините.
 
- Напоследък промениха възнагражденията за олимпийските шампиони, интeресувате ли се от това?- В България се дават трохи. Това, което получаваме, е обидно за олимпийските шампиони. Затова шампионите намаляват, те нямат стимул да блъскат осем години. За треньорите също няма. Аз утре, ако умра, жена ми няма да получи нищо Има олимпийски шампиони, които починаха и оставиха жени и деца без един лев.
 
- България има много по-големи успехи в индивидуалните спортове, отколкото в колективните. Това въпрос на манталитет ли е, българинът индивидуалист ли е?- Да, българинът е индивидуалист. Трудно се получава няколко души да правят заедно нещо, както трябва. Щом стигнат донякъде, все един ще върне назад. Българинът иска само той да е шампион, а не заедно с още десет души. Ние сме влюбени в себе си и не искаме друг да е като нас, а това не може да стане.