Над 100-годишна пещ пази тайните на бусинската керамика

Над 100-годишна пещ, на която е работил добилия световна слава майстор Петър Гигов се съхранява в трънското село Бусинци. Грънчарството векове наред е давало хляб на населеното място. Поминъкът се зародил заради богатите залежи на глина около селото. Според уредника на музея на бусинската керамика Цветанка Захариева първите данни за местния занаят датират от 1784г. в известното бусинско евангелие. За селото се говори и в регистър на джелепкешаните още от 1576г.
 
Село Бусинци е един от най-значимите стари центрове на традиционно грънчарство в България. По време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300 грънчарски колела. Това означава, че всяко семейство се е занимавало с грънчарство, твърди Захариева. В района медникарството не било добре развито и заради това бусинските майстори правели всички съдове от глина, включително и водопроводните тръби. За древния асортимент са характерни стомни, делви, чаши,поници,гювечи,гърнета и др., общо около стотина форми. Само тук могат да се видят т.нар. "оканичета". - ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба. Типични за този край са съдовете, в които са носени ястията, наречени рукатки. Емблемата на местната керамика - болярския стакан създал бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира - уникална стомна с дупка по средата.
 
Смесването на глината била една от тайните на местните майстори. Те правели грънци, които звънят при почукване. Продукцията им се разпространявала в цяла България. Бусинските грънци предизвикали интереса и на чужденци. Да видят работата на Петър Гигов в трънското село се отбивали ценители на занаята от целия свят. Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек определил местната керамика като "съвършено старинна по форма и орнаментика". Произведения на бусинската школа са притежание на Лувъра и на Музея на човека в Париж, Бритиш музеум, на музейни сбирки в САЩ, Япония, Китай, Италия, Индия и Русия.
 
За направата на съдовете майсторите използвали за багрила само местни руди и материали. Може би това е определило цветовата гама на бусинската керамика -жълт, зелен и червен. В огнището под пещта те слагали само сухи дървета, защото при горене на сурови грънците пукали и се чупели. Глината се копаела две години по-рано. Тя киснела повече от десет месеца във вода, за да се разложат всички варовици. Температурата в пещта достигала 800 градуса. През специално направени прозорци майсторите следели процеса. Когато съдовете станели огненочервени, грънчарите спирали да подклаждат огъня. Глазурите също приготвяли с местни суровини, като ги мелели ръчно.
 
Петър Гигов получил признание приживе. Изкуството му оценила и тогавашният министър на културата Людмила Живкова, която съдействала за отпускане на средства за изграждане на музей. Сега в него се съхраняват 1300 предмети от колекцията на Петър Гигов и още 1000 на майстори от селото и околността.
 
Занаятът обаче постепенно започнал да отмира. През 1960г. в населеното място са работили десет майстори-грънчари.Преди три месеца починал и последният бусински майстор Богдан Кирилов. Сега селото, за което керамиката векове наред е била основен поминък, вече не произвежда грънци. Надеждите за възраждане на занаята са насочени към племенника на Петър Гигов - Александър Кожухаров. Потомственият наследник на грънчарски род със заем купил старото училище, за да направи в него цех за сувенири. Организирал серия изложби и демонстрации в страната и чужбина. Той имал идея да направи и етнографски комплекс в Бусинци по подобие на Етъра. Засега обаче намеренията му не са финализирани. /Градски вестник