Антон Костадинов: Този, който си върщи добре работата, той оцелява

„Ние имаме една уникална държава и ако можем по-скоро да си я подредим, ще бъде добре." Това не е просто мечта, а амбиция, която звучи от думите на Антон Костадинов. Един млад бизнесмен, роден през 1962 г., но с големи деца, които го приемат по-скоро като приятел. Имам изцяло подкрепата на моята съпруга, споделя още той, а за Перник казва: „Въпреки всичко си го обичам. Живея в града, тук съм роден, тук ми е всичко."
 
Ще ни разкажете ли историята на един млад бизнесмен и това престижно предприятие, което сте успял да създадете?По професия съм икономист, но трябваше да работя в системата на съобщенията и ми предложиха да бъда началник на пощата в някое село, като ми обясняваха колко е престижно. Като чуя думата „началник", ми се изправя косата. За мен това е отговорност, а не привилегия или призвание, и отказах работата. Започнах в завод „Стомана" със специалността си от техникума „КИП и автоматика", но в началото на 1990 г. бях съкратен. Тогава децата ми бяха на 1 и на 3 години, а жена ми - студентка, и оттогава забравих какво е държавна работа.
 
Първоначално нямах никаква ориентация. Една вечер ми беше тъжно и на сутринта, като се събудих, си казах, че не може да няма алтернатива на тази държавна работа. Тя ми даваше единствено хляб и една дрешка, нищо повече. В началото търсех начин да работя, защото трябваше да се изхранвам. След това започнах да се занимавам с търговия заедно с колеги и приятели. Това бяха по-скоро емоционални съдружия.
 
Установихме, че няма сериозни доставчици на млени меса, и затова решихме да си направим собствено производство. По неволя го направихме.
 
През 1996 г. разделихме бизнеса и се оказах собственик на едно изключително малко цехче. Тогава единственото нещо, което знаех, е какво не трябва да правя, защото в тези съдружия виждах много грешки. Същата година стъпихме на софийския пазар и въведохме определен ред, като променихме понятието мляно месо. Направихме такава технология, с която гарантирахме много точни праметри на продукцията. И стана като в приказките - оказахме се в центъра на събитията и процесите започнаха да гравитират около нас. През 1997 г. изгря моята звезда. Започнахме да работим по един манифактурен начин и оттогава аз си поставих за цел да се изгради едно модерно предприятие. Това бе не само мое желание, а нещо задължително.
 
От 1998 г. започнах да пътувам по света, за да си отговоря на въпроса кой оцелява - големият, малкият, добрият, лошият, бързият, бавният... и си казах, че е този, който си върши работата добре, независимо какъв е. През 1999 г. беше назрял моментът и трябваше да се работи в тази посока. Но за да си отговори човек на въпроса, какво точно иска, трябва да има възможност да се разхожда напред във времето и да разбере какво ще стане след пет или десет години, да намери точните хора, с които да работи при условие, че в България няма традиции и ние сме едни от първите. Това начинание ми отне точно три години - да вляза в сферата и да работя. Една година бяха обиколки в чужбина, с консултанти и проектанти, докато намерим истинските хора, защото знаете, че България не е държава, към която се проявява особен интерес. Тук се подвизават много чужденци, които имат съмнителна репутация и често могат да ни изкривят рамките на работа и бъдещото развитие. Накрая на първата година имахме четири начертани листа с технологията. Успях да намеря фирма в Хамбург, Германия, човека, с когото разработихме съвместно технологията и същинската конфигурация на предприятието. След една година проектиране в България вече имахме готови проекти. На 1 юли 2002 г. направихме първата копка и на 27 юни 2003 г. влязохме - точно за 360 дни фабриката заработи. Участваха доста фирми, но аз персонално съгласувах работата между тях и всички материали, архитектура, конструкция съм избирал лично. Това ми костваше една година почти да не ходя на работа. Разбира се, някои неща съм пропуснал, но в крайна сметка всяко нещо си има цена. И вече близо година сме тук и си подреждаме къщата.
 
Влязохме в новата фабрика и започнахме отначало. Много неща сме свършили и още много имаме да вършим. Допреди година и половина това начинание беше доста смело, но сега вече става мода навсякъде. Виждате как деловата активност леко се повиши. Обречени сме да работим, няма друга алтернатива.
 
Участвахме и на Пловдивския панаир. На хората им е много интересно, когато видят, че се работи в такива условия, защото за съжаление те не са масова практика. Знаете я тази приказка: ако знаеш къде се произвежда това кебапче, няма да го хапнеш. В този аспект ние искаме да сме различни и в крайна сметка искаме да работим и когато станем част от Европа. Много хора имат притеснения, че няма да успеят да се адаптират към новите условия. Ние сме оптимисти и даже си мисля, че в името на това, обикновеният българин да е по-добре, трябва по-бързо да влезем в Европа. Дори и на нас да ни е по-трудно. Държавата за съжаление не осъзнава, че ние сме беден народ, с нулево потребление не може да има малък и среден бизнес. Такива като нас до известна степен в очите на хората са нарицателно, защото всеки е опитал по някакъв начин. Сега сме различни. Трудно е да го разберат, защото не всеки, който е опитал в частния бизнес, е успял, макар да е бил коректен и точен. На много хора им е чудно как се успява. Това е така, защото този политически модел точно това ни дава. Затова - смело към Европа, независимо какво ще стане. Трябва да се работи, защото с двеста лева живеят ли българите, нищо добро не ни очаква.
 
Вашите продукти отговарят ли на европейските стандарти?
Да, ние отговаряме на определени изисквания. Европа дава точно определение и нашата дейност регламентира директивата за мляно месо. Там са оформени условия, добавки, съставки, начинът на съхранение и транспорт. Изпълняваме тези норми около 90%, но в крайна сметка сме в България и тръгваме от пазара. Невинаги най-добрият продукт се оценява най-добре на пазара. Ние с вас можем да си направим продукт, който да е страхотен, да си го харесваме, но когато го предложим на пазара и не ни рентира, в крайна сметка всичко отива по дяволите. Затова търсим баланс в цените, като се стараем да не е за сметка на качеството.
 
Даже бих казал, че спрямо средните предприятия в Европа по отношение на условията на работа сме много над тях.
 
Обаче глобалният капитал деформира много неща, освен това той е силно агресивен и върви към оборотните неща. И това на нас ни дава шанс като по-малки производители в контекста на Европа да произвеждаме по-стойностни неща. Българинът като цяло спрямо Европа яде качествени неща. Суровините, които ние използваме, са реципрочни. Стремим се към високо качество, докато в много държави от Европа се използват нискостойностни суровини, от които с високи технологии се правят неща, привидно много вкусни. Ценностната система относно храненето е важен момент, на който трябва да обръщаме голямо внимание, защото иначе ще плащаме чисто човешка цена. Едно много крехко месо, на което много му се радваме, е пълно с химия, уверявам ви. Когато се гледат нещата от друг ъгъл, изглеждат по съвсем различен начин. Ние много често разговаряме с потребители и виждам, че хората са праволинейни и се радват на много неща.
 
 
Какви основни проблеми срещате в глобален аспект?
Проблемът е, че няма регламент. Правилата са такива, че много хора, които знаят и могат, трудно се оправят в тази система. За мен това е най-голямото нещастие. Винаги съм казвал, че не съм най-умният в този град, за да го направя това нещо, може би съм най-лудият. Използвам едно елементарно сравнение - ние сме във водата и искаме да плуваме, обаче държавата е под водата. Трябва да изплуваме, за да вървим напред. При условие че сме под водата... трудна работа... Това много ми тежи, защото обикновеният българин не може да се оправи в тази система. Минахме през всички кръгове на ада. В интерес на истината държавата никога не ми е помагала, но не ми е и пречила.
 
Имаме една чудесна държава, само че при нас има национален нихилизъм. Винаги съм казвал, че всеки българин трябва да види Америка, за да умре една детска мечта в него. Защото всички мечтаем да израснем там, в онзи измислен свят. Уверявам ви, ходил съм много пъти и сто пъти съм се питал какво правя в Америка наред с всички хубави неща, които са ми се случили там. Така се чувствам и във всяка друга държава. И ние можем да се усмихваме мило, да ни е чисто и подредено, само че трябва да си го направим сами./Дипломатически преглед