Маестро Райчо Христов чукна 60

 
„Под ръка с г-жа Музиката" символично премина по повод своята 60-годишнина диригентът на Камерен оркестър „Орфей" Райчо Христов. Маестрото е създадетел на симфоничната формация и нейн ревностен пазител вече 35 години. Той е емблема на музикалната културата на Перник и има изключителни  заслуги за развитието на духовността.
 
Малката зала на Двореца на културата в Перник едва побра приятелите, почитателите и гостите, дошли да го поздравят на юбилейния спектакъл, състоял се на 26 ноември 2009г. Сред гостите беше и кметът на града Росица Янакиева.
 
С много хумор и финес маестрото показа живота си с музика и стари снимки. Шест-годишно момче с акордеон в родния Бургас, малкият цигулар за първи път на сцената на Зала България, конкурсът „Караян" в Берлин, първите изяви на оркестър „Орфей", турнетата по света.....
 
Маестрото свързва своя живот и професионалната си кариера с Перник още в младежките си години. Основава Камерен оркестър „Орфей" през 1974 година и оттогава без прекъсване  е негов диригент.  Той направи "Орфей"  един от най-добрите професионални оркестри в България.
 
Маестро Райчо Христов пред dobrinite-news:Първите спомени за Перник....- Първото ми идване в Перник бе свързано с едно участие в завод „Ленин". Бях студент в музикалната академия и заедно с Минчо Минчев стъкмихме набързо един малък оркестър. Свирихме в завода, харесаха ни, платиха ни по пет лева и бяхме много щастливи. После дирижирах заводските фестивали. С едни сърцати мъже от цеховете направихме вокална група и спечелихме първа награда. Третото ми идване се оказа решаващо, защото бях изпратен в Духовия оркестър, който тогава нямаше диригент. Тогава се случи и това, заради което трайно останах в Перник- създаде се „Орфей".Може ли човек да направи добра кариера в провинцията?- Никога не съм се чувствал като локален музикант. Нито аз, нито музикантите. С оркестъра имаме контакти и партньори по целия свят, свирили сме с най-големите имена не само на България и продължаваме да го правим. Не се чувствам притеснен от това, че живея тук и съм свързал професионалните си занимания с този град. Намирам Перник за един нормален , европейски град и би трябвало по този начин да се възприемаме, включително и с малко повече самочувствие. За музиканта обаче е трудно да направи голяма кариера в България. Практиката и общуването с големите имена те научава, че пътят към съвършенството в музиката, в изкуството е безкраен. Точно това те смирява и не те отказва от твоите занимания, защото знаеш, че винаги можеш да го направиш още по-добре. „Под ръка с Госпожа Музиката"...- Изкуството е един паралелен свят, но той не е измислен, той е реален. Музиката и изкуствата тестват степента на цивилизованост на хората. Музиката-този божествен дар, е създаден и продължава да живее, за да може да свързва хората, защото изпраща най-добрите послания.
Текст и снимки: dobrinite-news