Чрез перничанин САЩ препоръчва затварянето на Кремиковци" още през 1974г.

Още преди 35 години от Държавния департамент на САЩ е получена препоръка металургичният комбинат „Кремиковци" да бъде затворен. За това свидетелства перничанинът д-р Ботьо Тачков, който по това време е съветник за развитие на индустрията в Държавния департамент. Принуден от репресивния комунистически апарат да избяга от България, 12 години по-късно той е заслужил доверието на американската държава и тя се възползва от неговия капацитет.

През 1974 г. властите в България бяха разбрали, че нещата около този завод-гигант не вървят на добре и бяха изпратили голяма делигация за съвет във Вашингтон, спомня си световно признатият икономист. Делегацията е приета от тогавашният държавен секретар д-р Хенри Кисинджер, който препраща българите при перничанина. Като специалист по проблемите на развитието на индустрията в глобален масщаб към правителството на САЩ, д-р Тачков приема и чужди делегации.
Това си беше чиста ирония на съдбата - аз, човекът на когото Държавна сигурност не разрешаваше друга работа освен общ работник, само защото бях отказал да стана доносник, трябваше да дам компетентен съвет по важен за България въпрос, спомня си възрастният вече учен.

На съвещанието българската делегация разказва проблемите. Категоричният съвет е за бързо затваряне на погрешно построеният завод за стомана в Кремиковци. Хората от делегацията се съгласяват с препоръките на д-р Тачков. Той ги свърза с фирмата „Кайзер" с препоръка да бъде построен нов завод на Черно море. Преговорите с „Кайзер" бяха напреднали доста, когато българите се отказаха, спомня си ученият.

Оттогава заводът в Кремиковци съсипа икономиката на страната, но от това няколко души станаха милионери, коментира перничанинът, съветвал Държавния департамент.
След бягството му от комунистическа България той довършва образованието си в Америка, получава докторат и висока оценка за качествата му, което става препоставка за блестящата му кариера. Ако българите умеехме да ценим добрите си кадри, както това се прави в Америка, щяхме да имаме ключ за справяне с хала, на който сме, размишлява д-р Тачков.

Още в края на 50-те години на миналия век, когато Ботьо Тачков работел като миньор в подземните рудници за желязна руда около Кремиковци, било известно, че този проект е безперспективен. Желязната руда край София била открита от двама френски геолози още по време на османското робство и тяхната преценка е, че от тази руда стомана не става. Това потвърждават и германски специалисти по време на Втората световна война. След 1944г. дошъл от Съветския съюз специалист - българин с фамилия Йовчев, който става шеф на геоложките проучвания в България, спомня си в своя роман „ Сбогом на мечтите" д-р Тачков. Той убеждава правителството, че е открил голямо количество качествена желязна руда в Кремиковци. Правителството го обсипва с големи почести, става Лауреат на Димитровска награда, поети пишат стихове за него и се започва строежът на рудника и завода. Едва след аправените големи инвестиции някой се сеща, че не са правени лабораторни изследвания на рудата. Когато излязъл анализът се разбира, че рудата не става за производство на метал. Държавна сигурност прави своя проверка, която потвърждава същия извод, твърди д-р Тачков. Йовчев не е наказан, за да не се развенчава национален герой. Решено е измамата да се прикрие и работата продължава, за да се стигне до днешната агония на крупното предприятие.