65 години безбожие стигат

Младеж помоли участници в публична дискусия, посветена на 20 годишнината от 10 ноември, да дадат с по една дума определение на годините на тоалитаризма и на времето на прехода у нас. Възрастните, повечето от които преки участници в бурните години на връхлетяването на демокрацията в България, импровизираха различно. Страх и перспективи, гнет и хоризонти, мрак и свобода и други подобни определения дадоха импровизирано ораторите.
Странно защо някои от тях казаха, че нямаме закони. Непознаването на нормативната уредба не е оправдание. Трудно ще се намери казус, който по един или друг начин, независимо дали добър или лош, да не е уреден в закон. Но има един хилядолетен човешки закон само с 10 правила тотално и тоталитарно забравен.Не се съмнямвам, че ако бeше попитан всеки от участниците в дискусията щеше да  определи себе си като християнин. Най-вероятно даже всеки е получил и свето кръщение. Нямам обяснение обаче защо на никому не хрумна една дума, която определя изначално и съдържателно както годините на управление на комунистическата партия, така и 20-те години на мъчителен преход. Думата е „безбожност". В първите години на народна власт вярата и религията са преследвани със сила, храмовете са били поругавани, а ревностните християни преследвани. Но тогава все още е бил жив споменът и съзнанието за Божия закон. През годините на войнстващ атеизъм обаче 10-те Божи заповеди сякаш бяха отменени. И така до днес. Едно от достиженията на демокрацията е, че накара и комунистите да влизат в храма и да запалят свещ, но Божият закон  просто остана забравен. А колко хубаво би било всеки в себе си да е убеден, че не се лъже, не се краде, не се убива, бащата и майката се почитат и няма кумири нито на небето, нито на земята. Това познание липсва на поколения българи, затова го няма в съзнанието. А ние още мъдруваме трябва ли училището да преподава и Божия закон. Страхът от Бога е началото към мъдростта, ни учат истински мъдрите.