Къщата в Стрезимировци, клозетът - в Сърбия

90 г. след унизителния Ньойски договор раните от разделените села и родове не заздравяват. Това установи екип на "24 часа", който участва в рейд на ВМРО из Западните покрайнини.
 
Обект на първия етап на рейда бяха някои села по границата със Сърбия, разрязани на две от телената мрежа.
Вторият етап - в западната ни съседка, тепърва предстои.
След Трън шосето бързо обезлюдява. Минаваме през запустели села, от които дори кучетата са избягали.
Живот има само в някои нови къщи, вдигнати във вилната зона на Слишовци. Занемарен е и внушителният паметник на трънските партизани, вдигнат на пътя срещу селото. Тъжни мисли навява огромният парцел с инсталация за отглеждане на хмел, в който са вложени големи пари. Държавен или частен - какво значение има, все български са левовете.
Така стигаме до Стрезимировци - най-голямото българско село, разсечено на две през далечната 1920 г. То е единственото от общо 25 разделени села, чиято сръбска част е запазила българското си име, информира Стефан Грънчаров от ВМРО. На останалите сърбите побързали да сложат техни имена.
В Сръбско попаднали училището, църквата и гробищата на Стрезимировци. Днес училището го няма - първо го закрили, а след това разрушили.
До граничния пункт се стига по единствената улица - права и широка не повече от 6-7 м. В началото на 90-те години по време на югоембаргото на шосето са се виели опашки от коли и камиони. В селото отварят дискотека и дори валутно бюро. Днес е жива само кръчмата досами ГКПП, стопанисвана от Стефан, бивш полицай. Първо обаче отиваме на граничния пункт. Служителите познават водача на групата - Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, и ни срещат с интерес.
Трафикът е слаб, казва шефът на пункта, по-често минавали камиони с товари откъм Сърбия. Пресичали границата и нашенци с български паспорти. За сърбите трябват визи.
Легенди ли са приказките за разделени от границата къщи и дворове?
Какви легенди, истина е, раразказва граничен служител. На 300-400 метра от пункта още се крепи къщата на бай Славе. Навремето тя останала в България, а клозетът, който бил в западния край на двора, попаднал в Сърбия.
Къщата е на полегат склон. Ей там, на 20-ина метра по-нагоре е границата, сочи полицаят. Не я снимаме, защото имало забрана. Дворът е подреден и прибран. Оказва се, че лятно време го поддържали наследниците на бай Славе.
Долу в ниското шуми река Ерма. Донякъде границата върви по нея, после рязко завива наляво и нагоре, за да откъсне клозета на бай Славе. Явно не се е отчел човекът пред комисията, забивала тогава колчетата, коментира Каракачанов.
По-заможните откупвали целостта на имотите си я с теле, я с дълбоко кътани жълтици.
Отказват ни да минаваме в Сръбско. Няма да ви дадат да снимате, ще си имате неприятности, съветва граничар. На разузнаване без бой пращаме само младия Стефан от ВМРО. Той се връща след 40 минути с 2 бутилки крушова ракия по 6 лв литъра.
Откъде сръбски пари, питаме. А, те предпочитат български левове, отвръща младият войвода. Забавили го на отиване заради многото печати от други гранични пунктове. Светнала е червената лампичка и са звъняли чак в Белград, тълкува Каракачанов.
А визитите на Стефчо оттатък били чисто емоционални. Човекът си имал сериозна приятелка от Босилеград, която в момента учи в София. Стефан открито се дразни, когато някой каже, че оттатък границата живеят сърби. Чисти българи са си, говорят западнобългарски диалект без каквито и да е сърбизми, твърди младокът.
След час пътуваме към Петачинци. В една от махалите му също имало разделени дворове. Пътят обаче е ужасно тесен и неравен. Друг такъв в държавата едва ли има. Изрязан е в скалите най-малко преди стотина години. И оттогава категорично никой не се е опитвал да го подобри.
Кола не срещаме, но първо ни се изпречи тунел, след това втори. Копани са в скалата с чукове, кирки и лопати. Колкото и да е невероятно, по пътя за селото две коли няма как да се разминат, но в тунелите могат. В първия, дълъг цели 250 метра, пък има място и за трета.
В Петачинци живеят само 6 души-козари. Селото е разположено в приказна долина, заобиколена отвсякъде от стръмни скали.
Разделената къща, която търсим, обаче се оказа недостижима цел. Била в по-малка махала, до която и пеша мъчно се стига.
Обръщаме и бавно тръгваме към Трън. За късмет този път не срещаме коли. Гоним село Банкя. То е от другата страна на града, по пътя за Перник.
Щом е Банкя, значи има вода, разсъждаваме. Оказва се, че селото има дори плаж. Поне така е написано на голям зид на площада. Плажът всъщност е малък басейн с топла минерална вода, построен от предприемчив нашенец.
Възрастна жена, която чисти меден казан за ракия, ни упътва към границата. Па тя е накрай селото, там е къщата, чиито двор останал в Сръбско, казва жената. После сочи нагоре, към острите зъбери, надвиснали над селото.
Виждате ли как скалата е разсечена на две като че ли със сабя?
Половината е българска, другата - сръбска, уточнява бабата.
И скалата разделили с границата.
Там няма как да мине нито бразда, нито телена мрежа може да се опъне. Но делбата е факт. Ето я къщата, кацнала на брега на Ерма. Ясно се вижда табелата: Гранична линия! Не преминавай! До нея пък е граничната пирамида. Оцелелият двор е малък, а къщата, макари стара, е поддържана. Покривът е съвсем нов. Скоро е сменяна и дограмата.
На петдесетина метра откриваме брод, а току до него съборен от бурята железен стълб е превърнат в мост. По брода личат следи от каруци. Явно от другата страна на реката има ниви и хората си ги обработват, разсъждава Каракачанов. Той дава знак на младия си съратник и двамата пресичат реката, сиреч границата. Не се чува вой на сирена, нито пък екват предупредителни изстрели.