Лисици опитомяват хора

Лисици направили опит да опитомяват хората. Досущ като във философската книга за Малкия принц. Нали си спомняте - там един пустинен фенек обясняваше на чудноватото момченце от друга планета, че иска то да я опитоми и да изпитват необходимост един от друг. Историята за лисици дошли при хората разказват кметове от пернишките кметства. Една сутрин миналата година от детската градина в Църква извикали кмета Румен Петров да види шест истински лисици по двора на детското заведение. И вярно било. Хитрушите живеели някъде в урбанизираната територия, разхождали се из квартала и почистили от кокошки бая широк район. Като се свършило препитанието се оттеглили, а кой знае - златокожите хитри животинки може и да са станали на палто. Лисица редовно дохождала в една от крайните къщи и на съседното село Кралев дол, спомня си неговият кмет Пламен Георгиев. И според него любителката на пилешко месце се държала дрожелюбно, характерно за нрава й, но това не й пречело да се храни за чужда сметка. Планината Голо Бърдо не е голяма и вероятно затова лисици от същата порода се появявали и в Калкас. И при нас идваха по дворовете, включва се в разказа кметицата на Калкас Надка Павлова. Всъщност разговорът с местните управници тръгна от гъбите в околните горички и от добива на дърва за населението, но се прехвърли на хвърляната от въздуха противобясна ваксина за лисиците и последвалия й им обстрел. - Хората имат пушки - казва лисицата на Малкия пренц - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?Принцът обаче търсеше приятел и лисицата го помоли да я опитоми. Което значи какво - „ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... - Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата..."- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - казва още лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!