Игуменията Баба Павла на Кладнишкия манастир Св. Николай" съветвала Хрушчов

Мнозина в пернишкия край пазят жив спомена за игуменията на Кладнишкия манастир баба Павла. Всеки, който се е докосвал до личността на монахинята с умиление си спомня нейната готовност да помогне, да даде мъдър съвет, да съпреживее радостта и скръбта ти. Архивите пазят нейни стихове, известна е и биографията й, но вероятно напълно неизвестен е фактът, че баба Павла е писала на Хрушчов. 13 дни от септември 1959г. са останали паметни в историята на човечеството с посещението в САЩ на сменилия Сталин и порядките в Съветския съюз Никита Хрушчов. Това посещение има широк отзвук по целия свят. Откликнало е и в сърцето на българската монахиня.
И в моята душа се разгоря желание да Ви пиша и да Ви поздравя, пише до Хрушчов баба Павла. Писмото разкрива и подробности от нейния жизнен път, и възгледите й за света и подредбата му. Някой може да каже, че е в духа на времето. Сигурно е така, но документът съдържа и непереходна мъдрост, валидна за всички времена. Публикуваме пълния текст на това писмо, преведено от руски на български като важен и любопитен документ, с убеждението, че от него има какво да се научи. То ни беше предоставено любезно от юриста Лъчезар Никифоров. Преглеждайки книги в библиотеката си той попаднал на един сборник със спомени и статии за посещението на Хрушчов в Щатите през 1959г., озаглавен „Лицом к лицу с Америкой". Книгата е издадена в началото на 60-те години на миналия век. Прелиствайки я с изненада открива и писмото на баба Павла. В книгата то носи заглавието „ Присъединявам се към социалистическия лагер на мира". Ето и пълния му текст:
 
"Уважаеми господин Никита Хрушчов!
С особен интерес четох Вашата реч по време на Вашето пребиваване в Америка, а след това и речта Ви в Москва след Вашето завръщане и в моята душа се разгоря желание да Ви напиша и да Ви поздравя! Айзенхауер призна, че Вие сте изключително динамична личност!Аз дълго се борих с желанието да Ви пиша, съмнявах се, но в края на краищата реших да пиша по порива на моята душа. Искам да ви засвидетелствам най-добрите си чувства към Вас лично заради Вашите предложения за осигуряване на траен мир за цялото човечество, които не споделям с никого друг, освен с Бога и с моята неподкупна съвест. Смелост ме даде това, че Вие приемате и получавате всички писма, откъдето и да са те.Пише Ви скромната монахиня Павла, игумения и пазител (аз съм сама) на неголям исторически манастир, разположен в красивата планина Витоша, където някога са намирали приют преследвани от турските поробители.Уважаеми господин Хрушчов! Сам Бог е вложил във Вас такава мъдрост, с която Вие можете да отговорите на многобройните и трудни въпроси на американците. Аз съм бивша словослагателка. В онова време аз не съм принадлежала към работническите организации заради моята дълбока религиозност и към това колегите ми се отнасяха отрицателно. Аз работех в печатницата на братя Миладинови в София, където наред с другата работа често печатахме тайни комунистически листовки. При внезапните обиски на полицията никой, в това число и аз, нищо не издаваше. Там печатаха своите произведения академик ЛюдмилСтоянов, писателят Орлин Василев, покойният Николай Хрелков, Мария Грубешлиева, Елин Пелин и всички леви писатели от онова време. Имала съм голямото щастие да разговарям с великия син на България - покойния Г. Димитров, когато той със своето семейство посети Драгалевския манастир, където тогава аз бях сестра и певица в храма - от 1945 до 1947г.Аз се питам: кой съзнателен или разумен човек на земното кълбо не би оценил Вашите усилия и Вашата грижа за осигуряването на траен мир на Земята и завинаги да предотврати войната? Нали и нашата свята православна църква непрестанно се моли за това!Родната наша - на православните българи Църква се възглавява от Негово светейшество Кирил - митрополит Софийски и патриарх Български., който води неумолима работа за мир сред духовенството, сред своите християни, за унищожаване на призрака на войната и за мир в целия свят.Като следвам примера на моя най-голям, след Бога, началник, вдъхновена от Вашия стремеж и добри чувства към всички хора - да осигурите траен мир и спокоен живот, аз от цялото си сърце се присъединявам към социалистичекия лагер на мира и винаги ще водя работа за мир.Със своите думи Вие вдъхнахте такава вяра в светлото бъдеще на човечеството и на нашите скъпи деца, че аз поживелият човек (на 54 години съм), ще бъда много щастлива ако доживея и видя комунистическия строй и в нашата Родина, когато всеки ще се труди според силите си и ще получава според потребностите си. А може ли да има нещо по-добро от отсъствието на страх за старостта!...Уважаеми господин Хрушчов! Ще бъда много радостна ако моето писмо дойде до вас и ие намерите време да го прочетете.Вие сте ръководител на великия Съветски съюз, на пролетариата, на работниците-печатари, към чието съсловие съм принадлежала и аз и вие не се кичите с гордостта на бившите господари и високопоставените навремето лица, които често не отговаряха на нашите поздрави при случайни срещи на официални места, ако ние не бяхме облечени в такива скъпи дрехи, като тях. Вие по братски подавате ръка на всички хора и се усмихвате на всеки, независимо от дрехите, званията, расата или националността. Вие постъпвате по закона на Христа, съгласно който няма „нито елини, нито юдеи и всички са равни пред Господа". Аз се радвам, че у нас съществува свобода на религиите и преди всичко свобода на нашето православно вероизповедание, явяващо се чисто, родно, без чуждо влияние, не обвързано с никакви шпионски дела. И нека тази свобода да съществува и за напред, не ограничавана нито от законната власт, нито от личната воля. Моля, господин Хрушчов, приемете лично Вие и Вашето мило семейство, моите най-искрени поздрави и благопожелания за крепко здрави и дълголетие, за да доведете започнатото от Вас велико дело - мир на целия цвят - към пълен успех!
 
 
Искрено уважаваща Вас  и целия благочестив руски народ  монахиня Павла, игумения на манастира „Св. Николай", в близост до с. Кладница, Димитровски окръг, България."
12 октомври 1959г.
 
И така от това писмо разбираме, че игумения Павла, преди да стане монахиня е била словослагателка в печатницата на братя Миладинови в София. Заради дълбоката й религиозност не е била особено харесвана от колегите й, които явно са били с леви комунистически разбирания. Самата тя разказва, че в печатницата, където работела, се отпечатвали и тайни комунистически листовки. Тя обаче не е издала на полицията вършената конспирация. Разбираме още, че от 1945 до 1947г. баба Павла вече е била сестра и певица в храма в Драгалевския манастир. Тогава й се удава случай да се запознае с комунистическия функционер и министър председател на България Георги Димитров, който посетил манастира със семейството си. Многозначителни са думите на монахинята: „Аз се радвам, че у нас съществува свобода на религиите и преди всичко свобода на нашето православно вероизповедание, явяващо се чисто, родно, без чуждо влияние, не обвързано с никакви шпионски дела. И нека тази свобода да съществува и за напред, не ограничавана нито от законната власт, нито от личната воля."
 
Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора, което http://www.iPernik.com има. Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.