Възрастта на заболяванията се подмладява, повечето перничани - с по няколко болести

Д-р Александър Алексиев е роден през 1967 г. в Перник . Завършил е ЕСПУ „Хр. Смирненски " в класа на Никола Цакманов. След отбиване на военната си служба завършва Висшия медицински институт в София. От 1994 до 2006 година е работил в различни звена на Националната кардиологична болница в София, където след различни конкурси е придобил две клинични специалности - вътрешни болести и кардиология, и сертифицирани умения в областта на функционалната кардиология. Има магистратура по здравен мениджмънт и правоспособност за акредитация на здравни заведения. Участвал е в множество наши и чужди научни форуми. Член е на научните дружества по кардиология и пулмология в България. Женен е и има две деца, това счита за най-голямото си постижение.
 
-Д-р Алексиев, след броени дни болницата, която ръководите, навършва 55 години от откриването й. Какво е за персонала и за перничани този юбилей?- За персонала е гордост от постигнатите до момента успехи и самочувствие, с което ние посрещаме предизвикателствата на бъдещето. За последните 2 години и половина в болницата бяха въведени нови диагностични методики на базата на новозакупена ехографска апаратура и апаратура за наблюдение и лечение на болни в тежко и критично състояние. Разполагаме с техника за клинико-лабораторна диагностика и надграждане на системата за бронхоскопска диагностика с нови дигитални модули. Предстоят ни още няколко нововъведения, но за тях ще говорим, когато станат факт от нашата дейност. Беше извършено цялостно ремонтиране на сградата с подмяна на основни възли и детайли и обезпечаване на аварийни енергомощности. Персоналът придоби множество допълнителни квалификации и умения, реализирайки програмата за непрекъснато обучение. Всичко това трудно би се постигнало без ентусиазма и мотивацията на колектива и патриотизма му по отношение на здравното заведение.
 
- Защо точно в Перник и точно на това място е изградена белодробната болница?-И нашата болница, както много неща в родния ни град, е рожба на мината. Тя е създадена в интерес на работещите в индустриалния център за подобряване на тяхното здраве, а мястото като географско разположение и течение на ветровете е най-подходящо за лечение на пациенти с белодробни проблеми. Сигурно не без значение е и наличието на светата обител, носеща името на светеца лечител свети Пантелеймон.
 
-През последните години значително се обогати медицинската апаратура. С какви модерни апарати разполагате за диагностика и лечение?-По-горе засегнахме част от Вашия въпрос и само в допълнение ще кажа, че във връзка с резултатите, които постигнахме в лечебно-диагностичната дейност, имахме възможност на територията на нашата болница да проведем научна сесия, на която бяха изнесени интересни лекции и бяха показани записи от диагностичи процедури. Само като факт ще спомена, че мероприятието беше спонсорирано от най-сериозните фармацевтични фирми на пазара на лекарствени продукти, третиращи белодробната патология. Друго нещо, с което пропуснах да се похваля, е сериозната социална политика на здравното заведение по отношение на персонала - поемаме разходите по отношение на обучение, квалификация и транспорт поради отдалеченост на работното място, храна, максимално добри условия по Колективния трудов договор в полза на работещите, отлични взаимоотношения със синдикатите и т.н..
 
- От провежданата вече две десетилетия реформа в здравеопазването са недоволни както медиците, така и пациентите. Какво според Вас трябва да се направи, за да получава българинът качествено лечение?- Нека отговоря на Вашия въпрос с цитат от една популярна в миналото естрадна песен:„Не всичко е пари, приятелю". Здравеопазването ни се нуждае преди всичко от успешни организационни мероприятия и структуриране, подплатени с много човещина и възрожденски ентусиазъм, реализиращи се от хора с доказан професионализъм. А тези неща, за които Ви говоря, сред българските медици са част от тяхното ежедневие - любов към хората и професията и единствено обществото и управлението трябва да намерят подходящия начин, за да се възползват от тях. В медицината няма „бои", в медицината има нуждаещи се и такива, които знаят и могат да дадат помощ.
 
- Какви са перспективите пред специализираните болници и конкретно пред белодробната в Перник ?-Специализираните болници в България са доказали своето право на съществуване поради високото качество на продукта, който дават в сферата, в която са профилирани пулмология, кардиология, онкология и т.н. Това са центрове, в които се развива профилна дейност на високо клинично ниво, обучават се специалисти, създават се методики и алгоритми, които очертават „модата в съответния профил. Моето мнение е, че тази удачна форма на специализирани здравни заведения трябва да се запази и развива в бъдеще.
 
- Всяка година през април и октомври провеждате профилактични прегледи. Какви са изводите, които имате от тях?- Тези прегледи се провеждат неслучайно през,, тези месеци. Просто тенденциозно ги организираме в сезонния пик на обострянето на белодробните болести, а изводът, който най-общо може да направим, е, че хората боледуват. Значително се подмладява възрастта на заболяванията, все по-често идват млади хора с хронифицирали вече белодробни заболявания, за немалка част от които това е първото им съприкосновение с лекар въобще. Друго; неприятно е, че в голямата си част хората страдат не само от едно заболяване, а притежават по няколко „екстри" - белодробни, сърдечносъдови, ендокринни и други проблеми, като възрастта отдавна вече не е фактор нито за наличието им, нито за тежестта им.
 
- Малките общински болници са в колапс и не намират изход от ситуацията. Какво трябва да се направи, за да останат да съществуват?- Както се казва на популярен език, те са си дерт на самите общини, но нека да погледнем сериозно на въпроса и да кажем, че наистина за решаването на този проблем законодателят е отредил предимствено, а да не кажа и единствено да вземе решение само принципалът - Общинският съвет, и изпълнителният орган - кметската администрация. Затова цитираните структури на територията на всяка една община би трябвало да съумеят да намерят най-гъвкавото и прагматично решение, съобразявайки се с нуждите на хората и възможностите за издръжка на една такава структура, без решението да бъде в ущърб на нито една от страните. Самият аз като общински съветник осъзнавам колко трудно и отговорно е едно такова решение, но като професионалист и на базата на своя опит бих подсказал такива варианти като многофункционални медицински центрове, спешни центрове с възможност за до 48-часово стационарно наблюдение или пък други варианти. Важното е да бъдат съхранени работещите специалисти, да бъдат удовлетворени техните възможности за качествена медицина и населението да има добри здравни грижи.
 
- В региона няма млади лекари, а специалистите напускат областта и дори страната. Какво трябва да се направи, за да дойдат млади кадри?- Ще повторя отново, че не всичко е пари. Българският лекар се нуждае и от признание на собствения му труд, и от доверие и похвала. Необходими са ясни критерии и по-достъпни форми за специализация и квалификация на кадрите в здравеопазването, възможности за обмяна на опит с най-добрите медицински практики у нас и в чужбина, различни форми на обучение. Разбира се, не е без значение и мисля, че е крайно време да се реализира реалното остойностяване на медицинската услуга. Отдавна у нас това може да се случи, защото имаме отлично подготвени специалисти в сферата на икономиката на здравеопазването, които могат да свършат това и е необходимо само волята и решителността на администрацията да даде ход на тази процедура.
 
- И накрая, виждате ли светлина в тунела на здравеопазването?- Не бих казал, че българското здравеопазване е в тунел. За разлика от много други аз съм оптимист във всяко нещо, базирайки се на реалностите от настоящето, здравеопазването ни следва своя ход, понякога криволичейки по волята на едни или други обстоятелства, но никой и нищо до момента не е спряло движението му напред и няма сила, която да стори това. В подкрепа на това ми мнение са развиващите се, разкриващите се и въвеждащите нови неща български здравни заведения. Това невинаги е само търсене на бизнес и печалба, а сигурен сигнал, че в повечето случаи става въпрос за доказване на високи възможности и търсене на нови предизвикателства в нашата нелека професия.
Интервю на в-к Вяра