За славното минало, мрачното настояще и неясното бъдеще на Перник (статия в сп. Едно)

ПЕРНИК

защо “пред винкело всички са равни”други въпроси, свързани със славното минало,мрачното настояще и неясното бъдеще на градас най-лоша репутация в България
Текст: Весела Ягодова–ГенковаФотография: списание Едно
 
Първия път, когато се озовах в Перник, отидох скласическа, смърдяща на цигари, пикня и люпени семкиръждясала електричка. Оглеждайки се за пощата, спряхпървия срещнат минувач да ме упъти, а той ме попита: “Що,за к’во ти е?”. Така или иначе, намерихме се с моя приятел иаз нощувах у тях в един от крайните квартали, на легло спружина в стая килер. След полунощ се измъкнахме тайно дапафкаме зад блока и вместо лула използвахме тръба от ВиК.Бяха славни години. Но не за това искам да говорим сега.Искам да говорим за проблемите на растежа, с които твърдемного сме свикнали. За заводите, за комините, за панелките.За причините, за бъдещето, за световъзприемането. Закрасивото и грозното. За комплексите – градски (же-ка) ипсихологически.Перник е кофти. Извинявам се, че го казвам още в началото,без “добро утро, как си, добре ли спа”, но за жалост така мисляи ще го карам направо.Кофти е град като Перник да бъде декор на нечий човешкиживот. Тази мисъл ме преследва отдавна и се е наслоила вмен както отровата от пушеците на фабриките се наслоявавъв въздуха.Но замислял ли си се защо Перник е кофти? Перник е град суникална история. Ако градът е в упадък, това е, защотоминната индустрия е в упадък. Но с това ли приключваме?И какво правим с хората? Вярно ли е, че перничани са тъписеляни, които говорят на “л” и всяка сутрин ни барикадираткрай Владая, или има и нещо друго, което не знаем за тях? Икак изобщо живеят в този град?
урок по историяВ един прекрасен ден поемам към Перник с идеята да посетяМузея по минно дело. Понеже цялата работа е тръгнала отмините, ще взема и аз да тръгна от там. Музеят е там,където през 1891 г. е била открита първата минна галерия.Намирам го затворен, но вратата на най-близката къща еоткрехната и там попадам на Цветана Манова – жената,която събира история. Етнолог е и работи в етнографскиямузей. Иска да издаде сборник за миналото на Перник. Вснимки. Издирвала ги е близо 2 години и има вече около 600.Сега търси спонсори. Дано видят бял свят.Разказва ми цялата история на града – как Освобождениетозаварило Перник като селце с около 1000 жители под хълмаКракра. Там, където е сегашният център, имало ниви,градини, зеленчуци, пшеница. Петнайсетина години по-къснообаче, в района вече кипял добив на въглища. Възникналанужда от работна ръка в промишлени количества. Хора сестичали от околните села и цялата страна да си търсяткъсмета. Зарязвали ниви и добитъци и ставали работници.И граждани.Първо работниците спели под наем в селските къщи наперничани. После започнали да се строят бекярски жилища –само за мъже, без тераси, с етажен санитарен възел. Щомсе откриела нова галерия, около нея се строели блокчета –такива били градоустройствените принципи. Около 1926 г.мината решила да построи и първия работнически квартал,замислен като такъв в България. Казвал се Твърди ливади. Тригодини по-късно Перник е обявен за град.Към края на 70-те общината строяла вече по няколко хилядижилища на година. Така се породила стройната работническакласа, за която говорят Вапцаров и Смирненски. И аков първата половина на ХХ век Перник се наричал Град начерното злато, то във втората вече бил “индустриалнотосърце на България”. Тук било всичко, което могло да дадеживот на икономиката на страната.Не е случайно, че скъпите спомени за славното минало сазапазили Минната дирекция като символ на града дори иднес, когато вече няма следа от минна индустрия. Предизакриването є (поради естествено изчерпване на ресурсите)през 80-те години мината е имала 10 000 работници. “Сегаса едва около стотина – казва Цветана. – Голяма част отминьорите са безработни и работят в строителствотов София. Друга част се върнаха на село. Но от етнографскагледна точка това е много рискован ход. Аз съм на 63 г. Моетопоколение вече няма какво да прави на село. То не е наученона селскостопански труд.”
играем си на социологическо проучванеРешавам да проверя какво мислят за Перник самитеперничани – кои според тях са добрите и лошите странина града. На помощ ми идват добрият стар Facebook иiPernik.com, където публикувах кратка анкета. Отговорихаоколо 70 души на възраст от 20 до 55 г. Не претендирам запредставителност.Около 40% от анкетираните посочват като най-голям плюсна града близостта до София, която дава възможност запрофесионална реализация и добро заплащане. Допада им,че живеят доста по-спокойно и комфортно, отколкотобиха живели в столицата, а стигат относително бързо доработа. По-интересното обаче е, че около 1/4 посочватблизостта до София и като най-голям минус. “Икономическизависими сме от столицата и повечето перничани работимтам”, казва работещ на 35 г. “Стана доста пренаселено отсофиянци, които търсят евтино жилище в Перник”, оплаквасе студент на 20 г.Отделно от София, сред плюсовете се нареждат и близосттадо главен път (Е79), Витоша, строежът на магистрала Люлин.Сред минусите първенство държи замърсяването на въздуха,следвано от престъпността, простотията, корупцията вадминистрацията и полицията, безхаберието, липсата назабавления: “Адски скучен град. Няма дори кино. Младите хораняма къде да се забавляват”, казва студент на 20 г.Никъде нито дума за заводите, комините, панелките.Явно хората са свикнали с тях и не им обръщат внимание.С изключение на този фрустриран кореняк перничанин отфорумите на Дарик на тема кой е най-добрият за живеенеград в България:“Перник не може да бъде наречен дори град. Единствениятшанс на Перник е да бъде презастроен изцяло и наново. Товапредполага да се разрушат всички индустриални сгради,халета, заводи и фабрики от Кракра до Даскалово. Не може вцентъра на града да има леярни, тецове, централни ремонтнибази, заводи... Не може в геометричната среда на града да севъздига комин на ТЕЦ, който трови всичко живо наоколо, неможе металургично предприятие да се намира в границитемежду два квартала.”Мнението на Цветана за разрушаването обаче е точнообратното: “В Европа старите индустриални сгради сесмятат за паметници на културата. В България не е така.Няма стари халета, които са преобразувани в музей намодерното изкуство. Ние разрушихме тука толкова многостари индустриални сгради, че на мен ми става лошо самокато си помисля. Моята внучка е на 17 години и ако я питамкакво е имало на мястото на Кауфланд, няма да може да микаже.”перник от архитектурна гледна точкаПопитах арх. Георгий Таран за професионално мнение, но сеоказа, че той не би застанал зад нито една от двете крайнитези: “От презастрояване има смисъл само ако има защохората да живеят там. Освен това подобно презастрояванесе прави с много политическо насилие (отчуждаване наимоти и какво ли още не) и още повече пари – неща, които вПерник няма как да ги има. Пък и я си представи – дайте дапрезастроим тогава и Младост 1. А стоте хиляди души каквоще ги правим? Изобщо, наивни приказки.”Колкото до практиките в чужбина – според архитекта единот най-добрите примери е областта Рур в Германия – там еимало тежка метална промишленост, която е умряла. Сегасградите си стоят, но са преобразени, а икономиката еповече в сферата на услугите и знанията. “Индустриалнотонаследство или се разкарва, или го приспособяват – строятувеселителни паркове в сгради като тази на Кремиковциили правят апартаменти в бивши стоманолеярни. Но самозащото има причина хората да живеят там. Ако някой тръгнеда прави апартаменти в ЧЛК-то до Ихтиман, едва ли някойще се нанесе.”Добре де, какво тогава да правим с града? “Града нищо неможеш да го направиш, той си живее и умира. Край на мините –край на града. Естествени процеси са това. Ако има умниуправници, които да стимулират развитието на местнатаикономика, може нещо и да стане, иначе хората просто щезапочнат да се изнасят и ще останат само пенсионерите.Но скоро ще има бърза връзка със София от Перник, коетокоренно ще измени нещата – Перник ще е просто още единквартал спалня.”Бившето индустриално сърце на България. Бъдещ кварталспалня. Градът, където започва и свършва модернизациятана една страна.За разлика от селата, които плановата икономика изкуственопревръщала в градове, развитието на Перник е естественои продиктувано от вътрешни причини. Единствено тамдо урбанизация се е стигнало заради бурните демографскипроцеси покрай минната индустрия. В този смисъл Перник еград-музей на тези уникални и драматични процеси, социалналаборатория, която може да помогне за по-доброто имосмисляне и разбиране. И да помогне да избегнем нов Перник.Защото днес познатите процеси на стичане на огромначовешка маса засягат София – включително и от посокаПерник. А Перник търси своя отговор.