Фестивал на фолклорното слово Разказвачи" събра в Перник 277 възрастни и невръстни участници

Истински празник на фолклорното слово организира в навечерието на Деня на будителите - 1 ноември, пернишкото Народно читалище „Миньор". На второто издание на Регионалния фолклорен фестивал „Разказвачи" се събраха 277 участници на възраст от 10 месеца до 85 години. Да покажат майсторството си в разказването на приказки, легенди, гатанки, брооилки, наричания и клетви, анекдоти от времето на бабите дойдоха представители от 11 общини (Видин,"Възраждане", Пирдоп, Долна Баня, Елин Пелин, Кюстендил, Невестино, Перник, Радомир, Брезник и Земен) в пет области на Западна България (Видин, София-град, София област, Кюстендил и Перник). На сцената се изявиха участници от 28 народни читалища, 1 център за работа с деца, 1 дом на културата, 2 детски градини, 1 начално училище, 1 основно училище, 2 средни училища и частната формация на 85-годишната баба Лидия Добревска от Брезник и нейните правнуци Вяра, Йордан и Елина.
 
Участниците в изsвата са три пъти повече от първото издание, споделиха организаторите. Тяхното намерение е следващият фестивал на фолклорното слово да разшири границите си и да бъдат поканени участници и сред българските общности извън страната.
Жури в състав: доц.д-р Албена Георгиева - фолклорист от института по фолклор при БАН - председател, Елена Огнянова - писател фолклорист и почетен гражданин на град Перник и Цветанка Манова - етнолог в Регионалния исторически музей в Перник, с интерес проследи 9-часовия маратон от забавни лакърдии и на 1 ноември ще обяви класирането на участниците и групите. Фестивалт се организира с финансовото съдействие на Министерството на културата и на община Перник. Сред зрителите бяха Илинка Никифорова - директор на Дирекция „Образование и култура" и Милчо Георгиев - старши експерт сектор „Култура" в Община Перник, както и много читалищни дейци от града и региона.
Най-малкият участник беше 10-месечният Росен Владимиров от столичната община „Връбница", включен в изпълнението на детска фолклорна група от детска градина. Цялата си фамилия беше довела и най-възрастната участничка 85-годишната баба Лидия Добревска от Брезник.
Ето и няколко от многобройните лакърдии, които бяха надлежно документирани с пълен видео и аудио запис на целия фестивал.
 
На жената мааната е у маалата, на мажо мааната е у меаната.
 
Черно просо с руке го сееш, с уста го береш. Щое то? -писмото.
 
Сам деда на гърбину ижу носи. Щое то - пужельът (охльов)
 
Пропоюли петлите все гяволи си иду.
 
Жената е като върбата - къде я насадиш - там никне.
 
Модри очи - като на миш у трици.
 
Оно мамаката ..., мамката, ама се мойта мамка ли че е.
 
Сега - роди се бебе, па ка се разтърчу баби, дедовци - кой обещава да му купи апартамент, кой лека кола. Бабете се разтърчу за име, ама младите речу - едната се казуе Рристенка, другата - Пенка, а они га туру Хелвеция. Она милата таман родила, па почна да мислю език да ги учу. Западън да е. Па у кикво училище да е. Боже, Боже мили, а мене кой е помислил дека че ме учу. Я учих запъдън език у Трънцу граду.