Факел на просветлението или тиквен фенер

Денят на народните будители - още един ден в българския културен календар или голям духовен празник за всички българи?!Нито едното, нито другото ...
Защото  в православна България българите и българчетата все по-често и масово, и всесърдечно празнуват католическият Хелуин и „вси светии". От тикви се правят фенери. Подготвят се маски и карнавални костюми за през нощта. Родители водят децата по къщите да събират бонбони , но не ги насърчават да обикалят къщите със сурвачки и да спазят националната традиция - да са коледарчета.
Какво е това сляпо подражание? Защо толкова радушно приемаме чужди традиции и забравяме нашите? Кой има интерес от това?Едно време, не много отдавна по години, но на цяла комунистическа епоха разстояние, във всяко българско училище на почит били портретите на Българските будители. После ги смениха с портрети на Политбюро - на хора, които забраниха Деня на будителите и се постараха будителите да бъдат забравени.
 
Едно време, когато България е била по-истинска, по-стойностна и съвсем „европейска", да речем около 1939 година - година сочена като време на национален възход, в края на учебната година се провеждал изпит и децата разказвали какво знаят за българските будители.
 
Колко е жалко, че днес не знаем много за нашите си будители, не знаем че в празничния календар на Православната Църква също има ден , посветен на всите светии (първата неделя след св. Петдесетница) и на всите просияли български светии (втората неделя след св. Петедесетница), но празнуваме ли го. Празнуваме „всичките светии" с Католическата църква на 1 ноември, след езическия Хелуин.
 
През 1992г. 36-тото Народно събрание възобнови 1 ноември като Ден на народните будители и като неприсъствен ден в училищата, но какво от това?
Празникът се завърна в българският календар, но дали се завърна неговото духовно значение и дали се осъзнава Божествения дух в Българската история?Всяко пробуждане е свързано с осъзнаването на Божието предназначение в живото на нашия народ. Народните будители са изпълнители на Божията воля и носители на Божия Дух. Енергията на Божествената природа пробужда душата на народа, възражда стремежа към истина и вдъхва вътрешна сила и воля на стотици духовници, книжовници, учители, писатели, зографи, резбари - често анонимни и скромни, да положат човешкото си усилие за пробуждането на нацията. Вярвам, че ги има днес. И слава Богу. Така няма да се затрием и ще имаме свое място в съкровищницата на човешките достижения от всички времена. http://rumiborisova.blogspot.com/2008/11/1.html
 
За първи път Ден на народните будители.е честван в Пловдив през 1909г.
 
На 31 октомври 1922 г. Правителството на Александър Стамболийски прави предложение за допълнение към Закона за празниците, която е приета от 19-то Обикновено Народно събрание на 13 декември 1922г. За Ден на будителите е избран 1 ноември - денят, в който православната църква чества св. Иван Рилски по стар стил.
 
Инициативата е на е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски: "Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни."
За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:
 
"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното - бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.
Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам - и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж.
Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.
А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."
 
До 1945г. това е общонационален празник. След 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-тото Народно събрание на 28 октомври 1992г. традицията на празника се възобновява.