Общините - обичайният заподозрян в Административния съд

Интервю на "Градски вестник" с Игнат Георгиев - председател на Пернишкия административен съд.
 
Игнат Георгиев е роден на 1 ноември 1967г. в Перник. Израснал е в брезнишкото село Велковци. Средното си образование завършил в Пазарджик, след което постъпил в Института на МВР. През 1986г. започнал работа като милиционер в Перник.Няколко години работил в "Криминална полиция", след което станал помощник-следовател.В края на 1997г. влязъл в структурите на прокуратурата, където израснал от младши прокурор до районен прокурор. Четири години е бил районен съдия. През 2006г. оглавил новосъздадения Административен съд. Семеен е.
Г-н Георгиев, получиха ли административните съдилища признание в краткия все още период на съществуването си?- Мисля, че имаме вече признание от обществото, независимо, че това не се отразява достатъчно от медиите. За нас е важна оценката на колегите и страните по делата, а тя е:"Добре, че заработихте."
 
Какво място заслужават административните съдилища и къде са те реално в момента?-Това е нормативно регламентирано - на нивото на окръжните съдилища. Т.е. разглеждаме, като първа инстанция административните дела по жалби срещу индивидуалните, общите и нормативните административни актове и касационна инстанция на делата по Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и делата по Закона за административните нарушения и наказания. Това са земеделските закони, както и законите, които уреждат административно-наказателната отговорност.
 
Имате ли много жалби?- Първата година имахме 660 дела, втората - 918, а тази година са 593 за първите осем месеца.
 
Каква е ефективността от делата?- Над 90 на сто от делата са решени в тримесечен срок. Графиците се спазват, много малко дела се отлагат. Всички решения се пишат в едномесечен срок. В Перник нямаме случай на нередовно призоваване. Когато се отлага дело за нередовно призоваване, почти винаги това е свързано с призоваване от друг район, най-вече - София. Това е проблем, който забавя и нашите графици. Ние почти ежедневно контролираме нашите призовкари и с призоваването на територията на Перник сме се справили на 100 процента.
 
 Какви са най-сложните казуси, които се е налагало да решавате?- Няма сложни казуси, има трудоемки. Делата по Закона за устройство на териториите са свързани с много страни, трудно е да бъдат събрани всички в залата и да се отреагира в едно заседание на всички искания. Почти винаги е свързано и с изготвяне на експертизи. Процедурата е сложна, не казусът.
Гордея се с факта, че бързо и безпроблемно през 2007г. минаха делата за изборите за местна власт. Бяха образувани 15 дела за цялата Пернишка област. В рамките на две седмици те бяха приключени. Всички наши обжалвани решения бяха потвърдени от Върховния административен съд. Жалбоподателите не успяха да реагират, защото нямаше за какво да се хванат. Това е един прост пример, че сме си намерили мястото.
 
 От коя институция са най-недоволни гражданите?- От общините. Една трета от жалбите са срещу актове на кметовете. Това е нормално защото пък и кметовете на общините издават най-голям брой актове.Постъпи и голяма партида - над 60 дела по Закона за горите. Касае се за спор на общините с Държавната агенция по горите. В края на миналата година се обнародва новият устройствен план на Перник. В тази връзка службата по кадастъра също комплектова доста преписки и жалби на недоволни граждани от граници, заснемане, площ. Те са рутинни дела, които си вървят.
 Не е ли малко скучна тази материя?- Донякъде да. Макар, че казусите са доста различни, голям е обемът на законодателната материя, която ги урежда. Необходимо е винаги изострено внимание, много четене.
 
 Често ли се разминават ваши решения с тези на по-горните инстанции?- Малък е процентът на отменените решения. Делата се решават съобразно закона , представените доказателства и по вътрешно убеждение на съдията. На следваща инстанция това вътрешно убеждение може да е различно и понякога се получава разминаване. Ние от своя страна, когато сме сбъркали и по-горната инстанция ни отмени решение, коригираме практиката си и се стремим да не допускаме втори път същата грешка.
 
 Може пък тарифата на горната инстанция да е различна?- Моето мнение е, че това с корупцията е по-скоро манипулиране на обществото. Никой не може да ме убеди, че има корупция в съдебната система, докато не бъде хванат с категорични доказателства и осъден един магистрат.
 
 Ами колежката ви във Варна?- Случаят е сериозен удар по съдебната система. Там сигналите, които пристигат от медиите са много противоречиви. Ситуацията е малко деликатна и е свързана с личния й живот. Жалко е, че подобна история й съсипа кариерата. Каквото и да реши съдът , дори и да бъде оправдана, белята е вече сторена.
 
 Ако все пак вътрешното убеждение на съдията не е правилно?- То е съобразено със закона. Работата на съдията е да реши казуса, както счете, че е правилно и законосъобразно. Разглежда се спор между две страни, всяка от която смята, че е права. Както и да се реши, винаги ще има недоволен.Повечето от хората имат уважение и респект към нас, след като ни търсят. Работата ни го показва. Има и злонамерени единици, които обжалват и въртят безпредметни производства, като че ли само заради спорта. Когато, обаче получат адекватно на претенцията решение, пишат жлъчно до какви ли не институции, медии, все някой им е крив и най- вече съдът. Докарахме го дотам, че да нямаме уважение към никого и към нищо. Ами, който тръгва с такава нагласа и не зачита изначално решенията на съда, просто да не се обръща към него.
 
 Доволен ли сте от нормативната уредба, с която работите?- Административно-процесуалният кодекс е много нов закон. Реално се прилага от юни 2006г. Личните ми впечатления са, че дори ГПК се променя в посока подражаване на АПК. Когато е създавал АПК, законодателят се е опитал и донякъде е успял да игнорира недостатъците на стария процес и да направи добър закон. Освен това се оказва, че административният процес в настоящия момент е най-бърз. Той е по-ускорен и от наказателния, и от гражданския процес, и от изпълнителното производство.90 на сто от делата свършват в две заседания. На първото се приемат доказателствата и назначават експертизи, на второто се вземат решения. Отлагане има рядко, само при наличие на злонамерени страни, които имат интерес да протакат делото и използват всички възможни вратички, които макар сведени до минимум все още съществуват - например болнични и смяна на адвокати в последния момент .
 
Т.е . работите по европейски маниер.- Все ми се струва от това, което чета, че едва ли европейците работят по-бързо. Средната статистика на точене на делата им като чели е по-дълга, отколкото нашата.
 
 Вие твърдите, че сте били Европа?- Не, но работим редом с европейските съдилища. Защо трябва да се сравняваме, има и доста положителни неща които и европейците могат да взаимстват от нас . Аз съм доволен от това, че показахме, че съдебната система има и добро лице.
 
 Според Вас административните съдилища са доброто лице на съдебната система?-Такива са отзивите поне на този етап, както на обществото, така и на проверяващите и наблюдаващи европейски институции. Дори в последния доклад на Еврпейската комисия за напредъка на страната ни и в частност на съдебната система няма нито една отрицателна дума или препоръка по отношение на административните съдилища.
 Интервюто взе Петя Михайлова