Интервю пред "Тема спорт" на героят от мача с ЦСКА - Румен Трифонов, който отбеляза 2 от попаденията за победата на Миньор.
Румене, реагира доста емоционално, като вкара двата гола на ЦСКА...
- Нормално е. Все пак отбелязах на най-великия бълграски отбор.
Да, но ти си юноша на този отбор?
- Това няма значение. Аз не крия, че съм огромен фен на ЦСКА, но изкарвам хляба си в Миньор. Какво трябваше да направя? Да заплача ли? Няма начин. Нима всеки ден вкарвам на отбори от подобен ранг.
Феновете явно очакваха да реагираш като Батистута?
- Нека не гледаме под такъв ъгъл. Няма нищо общо. Когато аржентнецът вкара на Фиорентина, преди това десет години беше играл в този отбор. При мен е доста по-различно. Тук не искам да остана неразбран - да, благодарен съм на ЦСКА, че ме създаде като футболист, но сега там играят други футболисти. Те трябва да изпълняват задълженията си, а аз моите.
Част от феновете определиха жестовете ти след попаденията като обидни към публиката...
- Няма такова нещо. Когато имам възможност, аз съм на "Армията", като част от тази публика. Жестовете ми бяха отправени към един единствен тип, който бе явно много пиян, но не спря да ме псува през цялото време. Няколко реда зад него седеше майка ми. Реакцията ми бе единствено към него.
Надяваше ли се да вкараш на ЦСКА и да победите на "Армията"?
- Не крия, че мечатех за този успех.
Изпълнителният директор на червените Венци Живков каза, че ако продължаваш така един ден може да се завърнеш в Борисовата градина...
- Аз какво трябва да кажа сега? Дай Боже! Не мога да коментирам повече тази тема. Разбира се, че ако някога от ЦСКА се сетят за мен съм готов да извървя пеша разстоянието до стадиона. Така е при всеки футболист, вярвай ми.
Не смяташ ли, че по този начин обиждаш запалянковците на Миньор и шефовете на тима?
- Не. Аз давам максимума от себе си във всеки мач и по този начин смятам, че най-добре показвам лоялността си към клуба.
Вярваш ли, че след тези два гола срещу ЦСКА ще заемеш място до Тони Евтимов в сърцата на пернишките фенове?
- Не. Няма шанс. На мен ми е ясно, че не съм сред любимците на запалянковците на Миньор. Не мога да си го обясня. Може би, защото не съм перничанин, но не мога да променя отношението на хората. Дано поне видят, че никога не съм се крил в мачовете и играя на максимума от възможностите си. Е, понякога не се получава всичко, но това е част от играта.
Как ви се отразиха рокадите в управлението на клуба, които предхождаха мача?
- На тази тема не ми се говори. Хората са казали, че всичко е добре, когато завършва добре.
Какви бонуси ви обещаха шефовете за успех срещу ЦСКА?
- Нека не говорим за пари. Най-голямата награда е, че влязохме в историята с този мач.
iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!
Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!
Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!