Нова книга за Перник излиза от печат

„Докосване до пернишко" е заглавието на нова книга,  която  издаде Регионалният исторически музей в Перник. Това е първото по рода си издание, включващо информация и снимки за Перник през 20 век, информира директорът на културната институция Симеон Мильов, който е автор на оригиналните и много съдържателни текстове.
 
Новото издание на Регионалния исторически музей обхвща информация за планините, котловините и най -интересните исторически факти, свързани с шестте общини на територията на пернишко.
 
Една от най-любопитните информации е за намиращите се в района лековити извори. Лечебни води има на много места в пернишко. Хората са ги нарекли „свети води",  защото лекуват очи, рани, ревматични болки, анемия.
 
Книгата е преведена и на английски език, което е задължително условие за по -голямото й популяризирене. 
Обичаят "Сурва", бусинската керамика, храм-кладенецът от праисторическите времена край село Гърло са само част от темите във великолепната  книга.
 
 Фотосите са дело на Бойко Йорданов и Филип Михайлов. Предпечатната подготовка и дизайнът на корицата са заслуга на Гергана Николова.
 
Книгата излиза с любезното съдействие и финансовата подкрепа на Областна администрация в Перник и лично на областния управител инж. Иво Петров.
 Ах, тая вода
(Откъс от книгата "Докосване до Пернишко")
 
Върху лицето на една каменна чешма в Балчик от 1788г. е написано: „Всичко произхожда от водата”. Твърдение, което навярно идва то една легенда, разказваща, че преди да бъде създаден този свят, земята е била покрита с вода.Или пък от разбирането, че всекидневният живот е немислим без вода.Или пък от едно друго твъдение, че водата не е само друго вещество, а е жизнената сила на величествената природа и от там тайнствената й способност да пречиства и да дава живот на всичко.Или, че човешкото тяло изисква циркулация на водата и за едно 75-годишно съществуване през него минават 50000 от това вещество. Знам ли!Знам, че водата, дето е в недрата на земята, извира във врела, извори и кладенци. Изворите и кладенците се намират по високите планински рудини, а врела има в по-ниските места. Знам това, защото Димитър Маринов го е записал. И още нещо научих от него – извор, от който хлуи пивко воода се нарича кладенец: че извор, от който вадата не блика изобилно се нарича „слатина”: а извор, който изтича от широк шупъл дъбов или буков дънер се нарича „стубел”. Те принадлежали, казват, на самодивите, змейовете и русалките, които до първи петли нощем се събирали и играели край тях, та поради тази причина на изворите не се ходи след залез слънце – да не те стигне болест.Ако си отишъл да се лекуваш – може, но да е след първи петли, по потайна доба или преди изгрев слънце. Тогава водата е лековита. През деня също е такава и никак не е случайно, че до много от изворите има изградени храмове, параклиси и църкви, наречени на някой Бог (далеч в миналото) или на светец – след утвърждаване на християнството. На деня на светията по тези места се устройвали и устройват събори и курбани.Болните преспиват край извора и сутринта мият лицата си с вода. Оставят дар – пари, кърпи, конец от дрехата, на Стопана на извора.В народните поверия изворите задължително имат стопанин-пазител, както и всяка къща си има такъв. И ако за къщата това е змия, изворовите стопани са я овен, я голяма жаба, я птица, гущер или змей, мома, жена или момък. Тези духове-пазители хем казват били вредноносни, хем от тях се очаква помощ.Най-често горските и планински извори, хората ги знаят като свещени и лековити и ги наричат аязма.Тези целебни места съществуват от векове в съзнанието чрез народната памет и хората ги търсят. И ги намират, защото, по ведоми или неведоми пътища, са разбрали, че някой се е изцерил по такива чудодейни водни места.
 
Земята на Пернишка област е благословена в това отношение, по причина, че от 37 планини в България 17 са в Пернишко и в техните рудини, гори и рътове хлуят десетки лечебни извори. Местата с лековита вода хората нарекли и наричат с показателното име Света вода. А Свети води – дал Господ. Има ги в Арзан, Бабица, Банище, Батановци, Бераинци, Беренде, Билинци, Блатешница, Богданов дол, Брезник, Брусник, Велковци, Видрица, Вискяр, Витановци, Врабча, Гоз, Горна Врабча, Горно Романци, Гърло, Дивотино, Дрен, Докьовци, Долна Врабча, Долно Романци, Долна Мелна, Егълница, Ерул, Еловица, Завала, Земен, Зидарци, Извор (Брезнишки), Извор (Радомирски), Калища, Калотинци, Кленовик, Кожинци, Кондофрей, Косача, Костуринци, Кривонос, Лева река, Лобош, Милкьовци, Мракетинци, Мурено, Муртинци, Ноевци, Планиница, Поцърненци, Проданча, Радибош, Радомир, Раянци, Ребро, Садовик, Светля, Сирищник, Слаковци, Сопица, Чуковец, Ярловци. Освен тези чудодейни извори общоизвестни са минералните лековити води в Брезник, Рударци, Банкя(Трънско) и аязмата при Църногорския манастир „Св.св. Козма и Дамян”, Одраничкия манастир „Св.св.Петър и Павел”, Пещерския манастир „Св. Николай”, в манастира „Св. Неделя” при с. Витановци, вътре в църквата „Св. Петка” в с. Дрен.
 
На пътя София-Кюстендил при кв. Изток на гр. Перник се намира тракийския храм (2-4 век) на здравоносните божества Асклепий и Хигия. За лекуване местните лечители използвали минералната вода на минаващата непосредствено река Рударщица, а благодарните излекувани някогашни пациенти оставяли дарове и много оброчни плочки с изображение на тракийския бог-конник. Интересно е да се види тази антична болнолечебница.На хълма Бърдото при Брезник, изтича прочутата желязна минерална вода, която извира от южната страна на хълма в Лесков дол. Лечебните свойства и въздействието на Брезнишката минерална вода били познати на местното население още в далечното минало и тя била използвана и се използва широко с лечебна и предпазна цел за укрепване и възстановяване на здравето. Не случайно я наричат „Светата вода”, защото има антианемичен ефект, повлиява добре и на стомашно-чревни заболявания, помага на болни от жлъчка и възпален на черен дроб. На Лондонското изложение през 1907 г. Брезнишката вода получава златен медал.Село Одраница е в Земенска община. Манастирът „Св.св. ап. Петър и Павел” се ннамира на около час път североизточно от махала Шаварана, по пътя край рекичка със същото име. Времето на неговото построяване не е известно, но има предание, че средновековната църква в с. Горна Лисина (сега в Р.Сърбия) е била метох на Одраничкия манастир. През годините той многократно е бил разрушаван. Последното му изграждане е от 2000 година.На водата от аязмото до манастира се приписват чудодейни възможности.- лекува очебол, повърхностни рани, бездетство, артрит. И хората идват, лекуват се на място, пълнят съдове за вкъщи. Като я свършат идват отново.