Подземни язовири клатят Перник

За запълването на старите тунели от подземния въгледобив e нужен над милиард, но няма кой да го даде - дори еврофондовете.
Според опасения на експерти в минната индустрия, под кота нула Перник в голямата си част е изтърбушен като "швейцарско сирене" - мрежа от минни галерии, които от години се пълнят с подпочвени води и някои вече са стигнали размерите на малки язовири. В средата на миналия век, когато започва закриването на първите рудници, се използва т.нар. метод на "самообрушаване" - работата спира, рудникът се затваря и се чака, докато природата сама заличи последиците от добива и галериите се запълнят по естествен път. На всички обаче още тогава е ясно, че стопроцентово запълване не може да се случи, освен ако не минат хиляди години.
 
Със закриването на рудниците се спират и помпите, извеждащи подпочвените води. Така галериите започват да се наводняват. Големият проблем в случая е, че в почти всяка част на града има галерии, т.е. навсякъде може да се стигне дори до срутвания.
 
"В момента работим като пожарна команда - появява се авария и ние тичаме", обяснява преди време пред "Сега" ликвидаторът на "Мини Перник" Юрий Драганов. Авариите обикновено са при необезопасени минни изработки, които се пълнят с подпочвени води и наводняват я мазе, я улица, я нещо друго. В такива случаи от компанията запълват галерията с бетон, поставят репери - колове, които следят дали земните пластове продължават да се слягат и изграждат допълнителни подпорни стени около застрашените къщи. Голямата беда в случая е, че за много от изработките няма надеждна информация и е много трудно тя да бъде събрана. Ние не знаем къде какво има... Трябва да се види какви са водите, къде минават, колко са и т.н.", обяснява Драганов.
 
Опасност има за целия град, като най-сериозно е положението в северната част, където са се добивали въглища до най-късно. Разбира се, може и нищо да не се случи, но самата възможност е достатъчна, за да уплаши хората.
Липсата на достатъчно информация води до абсурдните ситуации при ново строителство инвеститорът да не знае какво има отдолу и дали сградата няма да потъне с няколко метра след години. "При тези капитални изработки могат да се получат сериозни проблеми. Може и никога да не стане това. Но може и да стане", казва Драганов.
 
Първата стъпка според него е обемно проучване, което да покаже къде точно са подпочвените води, галериите и кои са най-опасните. Събирането на информация може да приключи за година и половина, ако работят трима души, казва той. След това трябва да се пристъпи към поетапна консервация. За нея обаче срокове няма.
 
Не по-голям оптимист е и кметът на Перник, Росица Янакиева. "Една експертна оценка показва, че ни трябва над милиард, за да ликвидираме последиците и да укрепим терените. Много ми е трудно да направя прогноза откъде бихме могли да намерим средства", казва Янакиева.
 
До тогава на перничани не остава нищо друго освен да чакат и да се молят да не осъмнат с още един язовир като "Студена". Само че от другите, подземните.

На снимката: Ликвидатори на "Мини Перник" оглеждат старите карти на минните галерии в търсене на изход.