Великият Рилски Подвижник

/Стефан І - Митрополит Софийски и Екзарх Български (1946г.)/
При огромните успехи в науката и при многото удобства, които ни предлага днешната материална култура, за никого не остава скрита дълбоката въздишка на неудовлетвореност и разочарование от съвременния живот, която се отронва от дълбочините на човешката душа и понякога прокънтява като потресен вик на отчаяние. При всичкия външен блясък и безмерни претенции на цивилизования строй на демократичната ни епоха, все пак живо се чувства в него морална пукнатина, която става все по-фатална и по-бездънна.
Причините за тая трагичност се крият в това, че никакво опиянение от техническия прогрес с материалните му придобивки не може да замени Бога в душата на човека, не може да даде покой на възвишения човешки дух, създаден от Бога и посветен на Бога. Колкото човек повече се приспособява и пристрастява към материалните удобства и порядки в света за сметка на душата и вярата в Бога, толкова повече той е осъден да води призрачен и фарисейски живот, в който вътрешният човек чезне и умира от духовен глад. Да, колкото повече идеята за Бога и за безсмъртието на душата в живота на човека се подценяват, толкова по-страшно става духовното ранодушие, което неминуемо завършва с морално падение и духовна смърт.
Затова в настоящото бурно и крайно напрегнато време, когата вниманието на болшинството от людете всецяло е погълнато от много проблеми и борби около земното съществуване, когато любовта към Бога и ближния са така често и грубо пренебрегвани, когато човечеството е изправено пред завоя на една дебнеща го гибел, повече от всякога е необходимо, и повелително необходимо, да се напомня на ония великани на духа, които дълбоко осъзнали колко е тленно и преходно всичко земно, решително са скъсвали с порочния свят, отивали са в пустинята и там, в недрата на неопетнената девствена природа, в денонощен самосъбран молитвен подвиг, са побеждавали в себе си всичко плътско, очиствайки душата си от ръждата на греховните наслоения, възстановявайки Божия образ и подобие в себе си за пълното тържество на духа над плътта.
Съвършен благоуханен плод от божествената градина на Българската православна Църква, първенец в сонма на Божиите угодници под родното небе, това е преподобният и Богоносен отец Иоан Рилски. Излязъл от народа и станал истински народен учител за вяра и благочестие, умилителен „образец на утешение и духовно съвършенство" за страната ни в продължение на хиляда години, свети Иван Рилски и днес е идеал, благодатно-творчески, за всяка българска душа, която желае с любов и преданост да послужи на Бога и на Родината. Свети Иван е наш, свой, роден, български светилник, светил през мрака на вековете, осветлявал спасителния друм на българското битие към светлото бъдеще; свети Иван е живо и неразделно свързан с душата на своя народ, затова никой не може да го отнеме от народа; това най-добре знае самият народ, от недрата на когото произлиза великият Чудотворец. Затова народната любов и почит към свети Ивана и към неговата св. обител никога не е преставала и никога не ще престане; тя няма да престане, защото благодатният извор, даден нам в свещените Рилски висини е вечен, който непреодолимо е привличал и привлича жадуващата народна душа към Бога и неговата правда.
 
Да бъде благословена татковината ни под молитвените криле на великия си ходатай и закрилник пред Бога - Рилския Чудотворец, Преподобния наш отец Иоан. Нека светилникът му да просвещава и освещава всички български чеда в благодат и мир.
Това е предговорът (със съкращения) на книгата „Великият Рилски Подвижник" от Илия С. Бобчев, написан за преиздаването й около 1946г. от Екзарх Стефан I .

В посвещението си авторът пише: „На моя род и народ - на млади за назидание, на възрастни за насърдчение, на стари за утешение - посвещавам тия страници."

Екзарх Стефан I (1878 - 1957) е висш български духовник, български екзарх от 1945 до 1948, първият признат от Вселенското Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква.Екзарх Стефан е обичан проповедник и aвтор на множество слова и богословски трудове - 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици. Между тях са "На път за Дамаск" (1932), "Българската Църква" (1932), "Същината па пастирското служение" (1935), "Религия и наука" (1937) и др. През 1948 г. е отстранен като глава на Българската православна църква и принуден да подаде оставка. Заточен в с. Баня, Карловско, където и умира през 1957 година. Преди него начело на новооснованата Българска екзархия са стояли Антим І (1816-1888) и Йосиф I (1840-1915).