Болниците в Трън, Брезник и Радомир умират

Изходът е в спешно преструктуриране или финансова инжекция от здравното министерство, пише в-к Вяра.
Болниците в малките общини са изправени пред закриване заради недостиг на средства, алармират управителите им от Пернишки регион. Те все повече затъват в дългове към доставчици на лекарства и консумативи, към електроразпределителните дружества, ВиК, доставчици на отоплителни материали. В Пернишки регион две от общинските болници -в Брезник и Трън, са специализирани за лечение на вътрешни болести, а радомирската е многопрофилна. Заради малките приходи по клинични пътеки, липсата на възможности за допълнителни приходи и недофинансирането на практика те са пред фалит.
 
Кметът на Трън Станислав Николов преди няколко месеца внесе докладна записка в Общинския съвет с предложение за отдаване под наем на болницата, но на обявения търг не се явиха кандидати. Новото виждане на градоначалника е за преструктурирането й в хоспис.В Трънска община има 51 села, повечето отдалечени на над 30 км от града. За населението болницата е крайно необходима, още повече че то е предимно възрастно, твърди управителят на болницата д-р Лазар Георгиев. Той обаче не е в състояние да изплати дори заплатите на медицинския и помощния персонал и според него с преведените в началото на годината 100 000 лв. от общината са погасени задължения към доставчици от миналата година, изплатени са заплатите от последното тримесечие на 2008 г. до средата на тази. Сега отново болницата е без пукната пара.
 
„Не сме изплатили заплатите на персонала от 30 души за юли, август и септември.Необходими са ни за заплати за тези три месеца - 36 000 лв. От преведените в началото на годината от общината 100 000 лв. с 60 000 бяха изплатени заплатите за последното тримесечие на миналата година, както и дълговете към доставчици. На практика в края на януари нямахме вече задължения. Оттогава досега обаче дълговете продължават да се трупат. На практика с 40-те хиляди лева изплатихме заплатите до края на първото тримесечие", оплаква се управителят на трънската болница д-р Лазар Георгиев. Той обаче е категоричен, че болницата е необходима на населението на пограничната община, защото особено по селата са повече възрастните хора. А и отдалечеността от голямата болница в Перник е над 50 км, което в някои случаи може да се окаже фатално.Подобно е положението и в Брезник. Според заместник-кмета Георги Лазаров болниците стават много тежък проблем за общините. Ограниченият бюджет и недостатъчните собствени приходи поставят в тежка ситуация общината, а оттам и невъзможността да се дофинансира болницата.
 
Най-тежко е положението на радомирската болница, която има дългове още от 2004 г. в размер на над 500 000 лв.Многократните обсъждания в Общинския съвет не дадоха конкретен резултат и здравното заведение е пред пълен банкрут. Общината няма възможност да го дофинансира и дълговете му растат ежедневно. За спасяването му управителят д-р Цветан Георгиев предлага преструктуриране в специализирана болница за вътрешни болести, но с това предложение съветниците не се съгласяват. За последните две години бе закрито родилното отделение и сега на практика бебета не се ражда! в болницата. Това принуди отлични специалисти да си търсят работа в столицата.
 
Има предложение и за преобразуването й във филиал на пернишката болница. Според общинския съветник д-р Васил Велинов малките болници ще отпаднат, както е в Европа. Предложението за преобразуване на болницата във филиал на пернишката също не намира подкрепа от минипарламента.
 
Кметът на Радомир Красимир Борисов пък предлага държавата да даде финансова инжекция за спасяването на общинските болници, като се има предвид, че те обслужват по няколко общини и закриването им е в ущърб на пациентите. Според него дори и да бъдат преструктурирани малките болници, няма кой да поеме дълговете им. Другото предложение на Красимир Борисов е малки общински болници със стратегическо значение за населението да получават статут на защитени, а лекарите специалисти да са с право на втори трудов договор. То бе подкрепено от градоначалниците на останалите общини в областта.
 
Болниците обаче имат нужда най-вече от държавна политика, от ясна стратегия за развитието им и от млади кадри. Това е може би най-тежкият проблем на малките здравни заведения - няма младо попълнение както от лекари, така и от медицински сестри и специалисти. Младите предпочитат големите лечебни заведения, където може да имат развитие, където да се учат от утвърдени специалисти, а малките не им дават този шанс.
 
И докато местните управници и управители на болници търсят изход от създалата се ситуация, държавата се е дистанцирала напълно от проблема. И по-скоро би се отървала от тях, отколкото да ги подкрепи, да глътнат въздух и да предлагат наистина здравни услуги, а не последна грижа. Стига се дори по-далеч, като се предлага да останат да съществуват само големите окръжни болници, а малките да се превърнат или в здравни заведения за долекуване, или в хосписи.
 
Но българинът има нужда от здравни грижи, от здравеопазване както в центъра на София, така и в най-отдалеченото трънско село.