Страх от цианид плъзна в Перник

Перничани искат обществено обсъждане за добива на злато.
 
След като iPernik.com първа ви информира за стартирането на процедури по проучване на възможностите за добив на злато в региона, не закъсняха и първите опасения, че е възможно златото да излезе скъпо на здравето ни. Наш екип направи проверка основателни ли са страховете на перничани.
 
Оказва се, че фирмата, която ще разработва находището вече е собственост на компанията "Мартерн", която има неприятно минало, свързано с подобни дейности из страната. Нещо повече, „Мартерн" дори е  била обект на прокурорска проверка преди време относно законността на дейността си край панагюрското село Попинци. Именно там местните не са допуснали да се разработва подобно находище поради страх от екологични щети и такива за здравето на хората.
 
Страховете на хората варират в изключително широк диапазон - от това, че компаниите ще използват в производството си отровния натриев цианид, за да извличат златото от рудата, до това, че „където има злато, има и уран". Цианидите извличат не само златото и среброто от рудата, а също и арсен, живак, селен, някои тежки метали. Не е за пренебрегване и гледката на това, което остава след добива на злато - планини отпадъчна скална маса, хвостохранилища и изкопана огромна яма с размери, примерно с диаметър от 1,6 км и дълбочина 800 м. Ако облицовката на дъното на хвостохранилището се наруши, проникването навън на токсични съединения от вече обработените скални маси чрез дъждовните води продължава с десетилетия.
 
В интерес на истината, макар и отровен, натриевият цианид се ползва широко както в минната промишленост, така и в други икономически сектори. От фирмата пък още в миналото са се ангажирали с изрична декларация, че нито при сондажите, нито евентуално при бъдещ добив биха използвали натриев цианид.
 
Един от основните аргументи на граждани, с позиция срещу бъдещия добив е свързан с това, че няма публично обсъждане по въпроса. Всъщност Законът за подземните богатства регламентира, че проектите за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства подлежат на задължителна ОВОС съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда. Именно обсъждането на ОВОС е мястото, където участва местното население, и то може да заяви притесненията и аргументите си. Навсякъде в Закона за опазване на околната среда обаче, където се регламентира минната дейност, се казва, че ОВОС е необходима само за добив, но не и за проучвателни дейности. Съществува очевидно противоречие между двата закона.
 
Притеснения има и в насока на това, че инвеститорът може да получи до 100 процента от печалбата при добивът на ценните метали, а за местната общност и държавата да останат само евентуалните рискове.