Дивотинци сами си правят магерница.

Дивотинци сами си направиха магерница. И всички добре помнят това.  Инициативен комитет направи  проекта и го договори единствено с волята и добромислието на хората. Ресурсите бяха само местни. Местните хора направиха доброволни дарениа и бяха събрани 12 000лв. Строителството  пое фирмата на дивотинец - Румен Богомилов. Строителите също бяха  местни. С ръководството  се зае  уважавания дивотински жител - Огнян Асенов. Работата вървеше с лекота, задружност и много изкусен майсторлък. Това пробуди съпричастието на съседите от село Люлин - А. Ангелов направи дограма с много голяма отстъпка за магерницата. Само за 48 дни сградата бе издигната от дивотинските строители. Селото сякаш се сплоти и заживя отново. Жените, обединени околко баба Снежанка Шунева, гощаваха майсторите с вкусно приготвени народодни ястия. Така се ражда магерницата, уюутна скътана в южните склонове на Люлин планина, събрала любовта и уважението на местните към техните близки покойници.
Това е един проект изпълнен без участието на управляващи, политици, и всякакви властимащи. Не че няма какво да направят - пътя до гробището е кален и непроходим; околността е зарината от боклуци поради липса на контейнери...
На кого да вярват дивотинци, на себе си или на управляващите...