Уникален руски паметник се намира в старото гробище на Перник

Уникален руски паметник се намира в старото гробище на Перник. За това разказа информаторът към Регионалния исторически музей Перник, Иван Ерулски. Информацията е по повод проявения интерес от радио "Москва" към наша изложба за руската емиграция.
 
Паметникът е огромен. Построен е на руснаци от руснаци, които са живели в града ни. Това е най-големият паметник, чийто постамент е около 5-6 метра. Намира се на централно място в гробището и може да се разглежда като произведение на изкуството.
 
Освен това е единствен и уникален по рода си за цяла България, но много малко хора знаят за него, обясни Ерулски. Той разказа още, че има и много случаи, при които руснаци се интересуват от него. Съвсем наскоро потомък на руски изселници от Перник, живеещ във Франция, е посетил мястото.
Историята на изграждането му датира от 1921 година, когато в Перник се настанява част от Вранглиевия корпус. Хората са изгонени от червената армия от Крим и отиват към Истанбул. Част от тях обаче попадат в България, а тогавашното правителство ги настанява предимно в района на Перник, тъй като след Първата световна война именно "Мини Перник" са натоварени да изплащат репарациите на съседните страни, с които България е воювала.
 
Тогава държавата има нужда от въглища и от работна ръка. Тук остават предимно казачески части от редовици до генерали. Първоначално те запазват своята структура по ескадрони и полкове, настанени са в кварталите "Куциян" и "Хумни дол". Масово те започват да работят в пернишките мини и по това време в града ни се създава руска общност.
 
През 1924 - 1925 година руснаците започват да се разселват оттук, след предложение от страна на Съветския съюз да се върнат обратно, като им се гарантира амнистия. Част от хората повярвали и заминали директно за лагерите там. Друга част тръгнали и се настанили в Австрия и франция.
 
В Перник останали около 3 000 - 5 000 човека. През 1937 година те организират т. нар. руска колония.
 
Счита се, че именно тогава е бил изграден и този паметник. Оттогава е първият протокол с искането за разрешение. Най-вероятно тогава те са решили с издигането на този паметник и публичността около него да бъде разрешено това общество, допълни Ерулски.