С по 1% на ден към фалита. Кой и как разруши Топлофикация Перник?

Или как "Топлофикация - Перник" си отгледа кредитори и се докара до неплатежоспособност.
 
Обширно разследване на "Капитал" показва, че с основна заслуга за проблемите на дружеството, собственост на което е и ТЕЦ "Република" е неговото сегашно и бившо ръководство - все партийни назначения на близки до БСП лица. Последният от които - Стойчо Василев, докара перничани до уникалното изживяване повече от месец да живеят без топла вода. Ето и цялостна хронология на събитията:
През есента на далечната 1998 г. едноличният търговец "Венцислав Йорданов - Надежда" е нает от "Мини Перник" да транспортира въглища и пръст, покриващата рудата (т.нар. откривка) от два рудника на държавната компания. Договорът по всичко личи е рутинен, а цената е фиксирана на 4,7 млн. лв. Нищо необичайно и смущаващо.
 
Десет години по-късно обаче все още държавната "Топлофикация - Перник" (едно от дружествата наследници на "Мини Перник") се оказва с запорирани сметки, с назначен синдик и с задължения от порядъка на 137 млн. лв. Над половината от тях са следствие на договора с бизнесмена Венцислав Йорданов. Благодарение на някои подозрителни клаузи за неустойки в договора и бездействието на сегашното ръководство на топлофикацията (както и на принципала Министерството на икономиката и енергетиката), задълженията са набъбнали до 70 млн. лв. Междувременно Йорданов е продал вземането си на друга фирма "Бови тур", която заедно с втория по големина кредитор "Стийм трейдинг" стига до Пернишкия окръжен съд, който на 21 април 2009 г. обявява дружеството в неплатежоспособност.
 
Така със своята абсурдност пернишкият топлофикационен казус може да се възприеме като показно как един (предумишлено или некомпетентно) лошо сключен договор за безобидна текуща услуга може да докара до фалит една държавна компания и да я предостави в ръцете на кредиторите й. Безплатно. Проблемът става още по сериозен, като се вземе предвид, че предприятието е важно не само за икономиката на града, но и за отоплението му. А тъй като топлофикацията има заем и към Световната банка, като бонус това може и да подкопае още повече реномето на държавата пред международните финансови институции.
 
Но не е луд този, който иска
Космическата неустойка
 
а този, който му я дава. Така най-общо може да бъда описан договорът, подписан между едноличния търговец и тогавашното дружеството "Мини Перник". Тайната на успеха на Венцислав Йорданов е, че успява да се споразумее за 1% неустойка на ден. Това беше потвърдено и от настоящия изпълнителен директор на топлофикацията Стойчо Василев. Обикновено тя е от порядъка на 10-12% на година, коментираха юристи. От Министерството на икономиката и енергетиката не отговориха дали са търсили или ще търсят отговорност от тогавашното ръководство на държавното дружество. Нито от сегашното, което с бездействието си е оставило дългът да се трупа, за да достигне 50 млн. лв. към март 2006 г. От тях 43,7 млн. са само неустойки.
 
През 2002 г. "Мини Перник" се разделя на "Мини открит въгледобив", приватизирано от Христо Ковачки и "Топлофикация - Перник". Двете компании се явяват солидарни длъжници. Едноличният търговец избира да търси парите си по съдебен ред от държавната топлофикацията, въпреки че от там възразяват пред съда, че предметът на договора е свързан по-скоро с дейността на минната компания, отколкото с тази на топлофикацията.
 
Следват дълги съдебни спорове. През 2005 г. Пернишкият окръжен съд отхвърля иска за несъстоятелност на топлофикацията от страна на едноличния търговец. През юни 2006 г. обаче Върховният касационен връща делото за ново разглеждане. Междувременно през март 2008 г. Венцислав Йорданов прехвърля вземането си от топлофикацията на фирмата "Бови тур". През това време се чака да приключи и делото за нищожност на договора от 1998 г., което топлофикацията губи пред Софийския апелативен съд през лятото на 2008 г. Той отсъжда, че дружеството дължи въпросните 50 млн. лв., а предприятието от своя страна решава да не обжалва на по-висока инстанция.
 
Така се стига до настоящото дело по неплатежоспособност. Към "Бови тур" се присъединява и вторият по големина кредитор на дружеството "Стийм трейдинг". През 2008 г. въпросната компания изкупува вземанията на основния доставчик на топлофикацията - "Мини открит въгледобив". Те са от порядъка на 33 млн. лв. и са натрупани през годините. В крайна сметка "Топлофикация - Перник" е обявена в неплатежоспособност от 1 февруари 2009 г. а дългът към най-големия кредитор "Бови тур" е продължил да се мултиплицира и е достигнал 70 млн. лв.
 
Предприемчивият бизнесмен
 
сключил един от най-успешните договори за транспортиране на въглища, Венцислав Йорданов отказа коментар по темата. За него неофициално се твърди, че се ползва с протекциите от бившия председател на Агенцията по енергетика Иван Шиляшки. Името на предприемача се свързва и с незаконна изкопна дейност край с. Студена. Преди 5 години Йорданов се замеси и в скандал покрай стоителството на Бизнес парка в столицата. Тогава друга негова фирма, "Надежда Ви", е наета от строителната компания "Линднер България" за извършването на изкопни работи. Изкопът е направен за значително по-голяма сума от предварително договореното, а за капак се налага и укрепване на минаващия в близост път заради пропадане. Въпреки че е платила многократно повече пари от първоначално договорените, германската компания предпочита да не съди подизпълнителя и задържа единствено 9457 лв. представляващи гаранция за добро изпълнение. "Надежда Ви" обаче решава да съди "Линднер България" за претърпени щети заради неизплатените 9457 лева и претендира за още 221 966 лева, колкото според шефовете и са претърпените неустойки, щети и пропуснати ползи от нея. Резултатът е дългогодишни съдебни спорове и спиране на строителството на Бизнес парка за известно време.
 
След прехвърлянето на вземането Венцислав Йорданов вече не се явява кредитор на топлофикацията. Според запознати с делото той е предпочел да продаде вземането на някой икономически по-могъщ, който да успее да поеме разходите. Въпреки че на пръв поглед "Топлофикация - Перник" дължи 100 млн. лв. от дълговете си на две никому неизвестни фирми, връзки на компаниите с по-изявени бизнесмени не липсват. Според търговския регистър компанията "Бови тур" (70 млн. лв. вземане) е собственост на Людмил Пейчев. Той притежава 70% от компанията "Порт Лом" като останалите 30% са собственост на компанията "Фиман", част от икономическата групировка "Перун". Тя е собственост на Иван Агафонов - син на бившия собственик на фалиралата банка "Славяни" Георги Агафонов, и Иван Колев.
 
Вторият по големина кредитор компанията "Стийм трейдинг" (33 млн. лв. вземане) пък се свързва с името на бизнесмена със сериозни активи в сферата на енергетиката Христо Ковачки. "Стийм трейдинг" изкупува вземането на "Мини открит въгледобив", част от "Консорциум Енергия МК", който обединява минните дружества на Ковачки. Според търговския регистър председателят на борда на директорите на консорциума - Станислав Тасев е управител и на самата фирма кредитор - "Стийм трейдинг". От пресофиса на Ковачки заявиха, че нямат коментар дали бизнесменът има някакви намерения към топлофикацията, тъй като не участва в обявяването на
 
несъстоятелността
 
Факт обаче е, че от този момент нататък основните двама кредитори на дружеството ще играят и основната роля при решаването на съдбата му. При приемането на оздравителен план големите кредитори могат да предложат да се откажат от вземанията си за сметка на собственост. По подобен начин Ковачки придоби топлофикацията в Сливен.
 
"Не трябва да се стига до несъстоятелност и до осребряване на имуществото, а да се оздрави, тъй като е структуроопределящо от икономическа и социална гледна точка", заяви синдикът Димитър Богданов по време на първото събрание на кредиторите в Пернишкия окръжен съд, които са общо 122-ма според счетоводните книги на дружеството. Повечето от задълженията обаче са с изтекла давност. Дружеството има и 2,5 млн. лв. дългове към Националната агенция по приходите и 9 млн. към Световната банка. Заемът към международна институция обаче е държавно гарантиран, така че при невъзможност от страна на дружеството да плаща дълговете си те би следвало да се погасяват с пари от държавния бюджет.