"Потомък" на болярина Кракра се обявява за барон

Преди стотина години един от най-известните чешити в Перник, а повече в София бил барон Георги, който се представял за пряк потомък на болярина Кракра Пернишки. Този човечец, когото мнозина смятат за луд, всъщност е изпечен хитрец. Той е родом от Радомирско, по професия е бакалин и ако не бил си измислил височайшето потекло, щял да си живурка съвсем незабележимо.
Висок и с достолепна осанка, барон Георги добре знае поговорката, че по дрехите посрещат. Затова се снабдява с редингот, висок цилиндър, монокъл и дипломатическа лента, с която пристяга кръста си. Цял ден лъжебаронът скитосва по кафенета и кръчми, но научава навреме за приемите на Фердинанд.
Софиянци свикват в шествието, което отива в двореца - след взвода конна стража, подир яхналия бял кон градоначалник, гвардейците и каляската с официалните гости - най-накрая да виждат и файтона на барон Георги Кракра Пернишки.
Изтегнал се господарски и елегантно, баронът наглася с бели ръкавици монокъла си и маха важно на тълпата, която го приветства: „Ето, ето барон Георги минава." Шествието навлиза през парадната порта на двореца, а файтонът на барона продължава, докато излезе от задния вход до хотел „България". В това време Фердинанд наблюдава щуротията на мнимия барон зад завесите, тропа яростно с крак и му иде собственоръчно да удуши нахалника.
БЪЛГАРАНОВЦИТЕ РАЗДУХВАТ СЛАВАТА НА ЛЪЖЛИВИЯ БАРОН
Александър Божинов, Александър Балабанов, Елин Пелин, Андрей Протич, Сава Огнянов и останалите членове на редакцията на вестник „Българан" се нареждат в шпалир от двете страни на вратата на прочутата Втора шуменска бирария. Баронът пристига отново с файтон, облечен в парадното си облекло, поздравява като величество придворните си (в случая българановците) и се отправя към импровизирания трон в дъното на бирарията.
След кратък преглед на присъстващите той дава царствен знак и българановците му слагат боядисана в златна боя дървена корона, завършваща със седем шипа. Барон Георги имитира Фердинанд, като вдига в ръка царски жезъл и поднася ръката си за целувка. След това започва царствените си речи, заради които бирарията е претъпкана, а виното се сервира и изпива до капка, за радост на кръчмаря.
Програмата всеки път е различна и по-интересна от театрално представление.
БАРОНЪТ ПОПЪРЖА ФЕРДИНАНД,
който се страхувал да му признае титлата, за да не би да загуби престола си. Ето защо българановците му поднасят писмо до руския император, с което се иска намесата на „батюшка", за да се признаят правата на прекия потомък на Кракра Пернишки. Баронът държи войнствени слова и накрая подписва писмото. След няколко дни придворните четат собственоръчно уж писмо от руския самодържец, в което императорът признава титлата и благородния произход на мнимия барон.
Атаката за българския трон продължава и в пресата. На 13 януари 1908 г. във в. „Гражданин" излиза интервю с барон Георги Кракра Пернишки, взето сутринта в кафене „Македония". Чешитът смята, че срещу него има заговор. Той, естествено, знае всичко, но още не е дошло времето, за да съобщи имената на престъпниците, които не му признават титлата. Пречела му и Конституцията, която забранявала благородническите титли. Интервюиращият обаче го успокоява, че българската конституция е толкова много нарушавана, че нямало да бъде голям кусур, ако и баронът я наруши заради величието на България.
Шумните пиршества, виновник за които бил барон Георги, завършили с воаяж до Перник. Началникът на гара Горна баня съобщава в Перник, че височайшият гост идва да види бащинията си. В Перник взимат работата насериозно и целият град се изсипва на гарата. Ученички и ученици чакат
"ПОТОМЪКА" НА НЯКОГАШНИЯ СЛАВЕН БЪЛГАРСКИ ВОЙВОДА
с букети и венци. Свитата на барона се уплашва, че работата става дебела, и току-що слязла от влака, се връща с друг в София.
Барон Георги обаче става атракция и цели три месеца привлича клиенти в пернишките кръчми. Накрая той все пак се връща в София. Неизвестен шегобиец му налива една вечер в чашата вместо вино рициново масло. „Величеството" гаврътва разхлабителното, без да го усети. По средата на патетичната си реч към своите верни поданици баронът усеща първия напън. Той обаче геройски решава да завърши словото си и историята завършва драматично. Неприятният ефект от рициновото масло прогонва клиентите и кръчмарят се разминава с очаквания оборот. Изявите на барон Георги накрая разгневяват окончателно Фердинанд, който заповядва на столичния градоначалник да се намеси. Извикват българановците, скарват им се и им забраняват да коронясват лудия бакалин.(http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=3566)