Имаме нужда от Общината, родителите, обществото, медиите

Новият екип на Министерството на науката, младежта и образованието обеща да помогне финансово на училищата, въпреки делегираните бюджети. За добрите и лошите им страни , за някои от промените, които ще настъпят от новата учебна година, потърсихме мнението на директора на ОУ „Св.Иван Рилски" Бойко Свиленов.
 
- Кои са добрите и кои лошите страни на делегирания бюджет?
 
- Делегираният бюджет има своите и добри и лоши страни. Една от добрите е, че училищата вече разполагат с определен обем средства, които са гарантирани от държавата и ръководствата на училищата могат да ги разпределят и да покрият най-спешните неща, за да се осигури най-добрата среда за качествен учебен процес. Другото добре е в това, че се избегна една унизителна и неприятна практика. Когато едно училище преди въвеждането на делегираните бюджети имаше някаква нужда, трябваше да се пускат докладни, дори за пет лева, и да се чака с месеци. Другото, което беше особено лошо бе, че при положение, че държавния бюджет превеждаше субсидии за публични дейности, кметовете си позволяваха да отклоняват тези пари и се стигаше до закъснение на заплати, напрежение, все неща, които не осигуряват нормална среда за работа. Сега вече нещата са други, не чакаме, сами си определяме средствата и разходите. Това обаче, което в момента е трудно и тежко е, че средства за капиталови разходи не са предвидени в издръжката на един ученик. А тъй като сградите са общинска собственост, Общината би следвало, със собствени средства да поддържа тези сгради, нещо, което за съжаление не се случва. Срещаме недобро разбиране - видите ли, в стандарта за издръжка на ученика има всички средства, включително и за текущ ремонт и поддръжка на системата. Затова Съюза на работодателите настоява в следващия бюджет да има специално перо капиталови разходи, за да могат училищата да отстоят във времето. Не е нормално да смятаме, че ние създаваме човека на бъдещето в несъвременни условия, в обрушени сгради, в санитарни възли от 50-60 години на миналия век, това не е нормално. Днес компютърното дете има изисквания и претенции и ние трябва да отговорим на тях.
 
- Министерството на науката, младежта и образованието е с нов екип. Какво очаквате от него?
 
- Изразявам увереност, че с новото ръководтсво на Министерството на науката, младежта и образованието, начело с Йорданка Фандъкова, българското образование ще поеме глътка въздух. Г-жа Фандъкова идва като директор на училище, тя познава проблемите в дълбочина, язвите, недоразуменията, натрупани през годините. Тя тръгва с една сериозна амбиция и това ме кара да мисля, че българското образование ще получи нужната подкрепа от държавата.
 
- Министър Фандъкова обеща допълнителни средства на заслужилите учители - старши, главни. Кой определя кой учител в коя графа попада, каква е ролята на директора в този избор, как ще се избегне субективизъм?
 
- Там където човешкия фактор определя, да се говори, че няма да има никакъв субективизъм, е несериозно. Всеки човек изхожда от своя вътрешен капацитет, компетенция, ценностна система и така нататък. Директор, който иска да използва този лост в услуга на учебното дело, не би подходил еднолично да решава и да оценява. Има различни механизми, помощни органи, комисии. Когато това се извършва гласно, видимо, публично, когато нещата се поставят на масата пред всички, мисля, че всеки директор би излязъл с чест от тази ситуация. Тези допълни средствса по Програмата за допълнително стимулиране на училтелите, така наречено диференцирано заплащане. В него се оценява приносът на всеки учител за предходната учебна година и съответно получава финансов бонус. Досега нашият опит показва, че излъчения екип, който прави оценъчната карта, работи с нужната отговорност, задълбочено, и нямаме сериозни разминавания. Това са хора предложени от колектива, одобрени от него, значи трябва да се вярва на тези хора.
 
- Да върнем малко лентата назад. Малко преди да си тръгне, Даниел Вълчев успя да прокара някои промени. Една от тях е, че от новата учебна година няма да се повтаря до четвърти клас. Според вас до какво ще доведе това?
 
- Много експерименти в годините се правиха в образованието, и някои не се отразиха добре. Хубавото е, че системата е консервативна и успяваше да надживее неудачните експерименти. Колкото до това дали децата трябва да повтарят до четвърти клас, ще има своите добри и лоши страни. Доброто е, че на всяко дете ще се даде шанс да изкара първите четири години без сътресения. Но от друга страна пък ще липсва стимул. Той не бива по никакъв начин да се подценява. Децата трябва да търсят по-високи измерения за своя труд. А така ми се струва, че ще отсъства този елемент, даже се страхувам, че ще се получи нихилизъм - «и да уча, и да не уча, минавам»...А в началните класове се поставят най-важните основи за по-нататъшна дейност на ученика. Ако промяната в закона е в отговор на онези случаи, когато учители живеят по модела «ножа и хляба са в мене», да, тогава ще бъде добре. Но в нашето училище от години нямаме ученик да е повтарял. Напротив, резултатите на изпитите ни дават основания да смятаме, че се движим в правилната посока и училището дава онова, което очакват нашите възпитаници. Затова и наште ученици показват резултати и сред първите в страната.

- И пак за промяна в закона. От септември децата с лоша дисциплина ще бъдат отстранявани от час, и ще бъдат наказвани да прекарат времето с специални помещения със специални преподаватели. Имате ли вече готовност с помещение, с персонал?
 
- Може и да има зрънце, което да работи при този вид наказания. Но струва ми се, че трябва едно дълбоко обмисляне на цялата система и фактори, които да въздействат върху дисциплината. Не трябва днес да се подхвърли едно, утре друго...Това създава усещане за непоследователност. Иначе има нужда от система за наказания, защото през годините се допуснаха много пропуски. Нека се върнем назад в годините, когато учениците можеха да имат по 60 неизвинени отсъствия. Това беше абсурдна ситуация. Когато по даден предмет има 184 часа, това е хорариум часове, които задължително да се вземат, а ученика отсъства в една трета от времето, не можем да искаме никакво качество. Трудно е отсега да кажем доколко добре ще работи новата система за наказание. Но ако се създадат нагласи в обществото, в средите на средното образование, може и да сработи мярката. Но ми се струва, че по-сериозно трябва да се включи семейния фактор, родителския фактор. Опитът ни показва, че когато диалогът между училище и семейство е дълбок, сериозен, отговорен, с нужното уважение, с грижи, когато се коментират различните страни на ученика и неговата работа, когато имаме подкрепата на родителите, резултатите винаги са ни били добри.

- В този ред на мисли какво да си пожелаем за предстоящата учебна година?
 
- Нека да си пожелаем училище, родители, ученици, общественост, гражданско общество, да преосмислят участието си в обучителния процес. Защото не става дума само за даване на знания. В училище се изграждат модели на поведение. Нужно е и медиите да работят в тази посока. И ако всеки даде нужното, мисля, че ще се получи.

Интервю на в-к Съперник