Изследване ни поставя на последно място по инвестиционни възможности

Държавата няма многостранна и ясно формулирана политика за преодоляване на комплексните териториални различия, смятат от Икономическия институт на БАН.
 
 
Социално-икономическите диспропорции между общините в България се увеличават, а държавата няма ясна стратегия за преодоляването им. В отделни секторни политики и оперативни програми се акцентира върху някои аспекти на териториалните различия - като безработица и заетост, но липсва синхрон на мерките и комплексен подход в подкрепа на изоставащите райони. Това са част от основните изводи, които се правят в изследователския проект на Икономическия институт на БАН на тема: „Териториалните различия в България - тенденции, фактори и политики".
 
Изследването сочи, че само през периода 2004-2006 г. развитите в социално-икономическо отношение общини са намалели от 34 на 29, а изостаналите са се увеличили от 79 на 81. Почти никакво нарастване не се забелязва и при средно развитите общини - от 151 на 154, поради което териториалните различия в страната се задълбочават, твърдят научните сътрудници на Института.
 
В челната класация по развитие попадат общини, които са големи административни центрове с комплексно развити икономики - Варна, Добрич, Бургас, Пловдив, Стара Загора и София-град.
 
 
Изследването сочи ясно изразена диференциация и по отношение на инвестиционните възможности на общините. По този показател на челно място са Смолян, Кърджали и Бургас, а на последно - Пазарджик, Сливен, Перник и Плевен.
 
Сравнението по области показва, че №1 по степен на социално-икономическо развитие е София-град, следван от Бургас, Варна, Стара Загора и Пловдив. Учените от Икономическия институт на БАН казват, че около тези центрове като цяло се формират територии с равнище на развитие над средното за страната.
 
По социални показатели, в групата „изоставащи" попадат 42% от всички 264 общини в България. Нещо повече, през последните години техният брой се е увеличил от 96 на 110, твърдят авторите на проекта. Областите София-град и Габрово са единствените, в които няма изоставащи в социално отношение общини. Средно, във всяка 15-та община хората живеят по-добре от останалото население в страната.
 
Разликата между най-високата и най-ниска стойност на собствените приходи на едно лице е 84 пъти, изчисляват икономистите на БАН. Като пример за това се посочва Несебър, където те са 1 678 лв. на жител, а в общините Трекляно и Венец - 20 лв. Заради субсидиите от държавния бюджет, които служат като буфер, най-малки на общинско ниво остават разликите по разходи на 1 жител.