Меридиан мач: Перник - закалката на Левски

Дори и като шеф Гонзо е големият плюс за „сините" срещу Миньор
 
Мачът, който безспорно приковава вниманието в предстоящия кръг, е двубоят в Перник между Миньор и Левски. От много години насам около този сблъсък винаги има какво да се види и се знае, че напрежение, емоции и всякакви интересни събития, които фенът иска да види, няма да липсват.
 
В Перник, където мачовете се играят на съоръжение, което в началото носи впечатляващото име „Стадион на мира", за някакво примирие между двата отбора и дума не може да става. Когато „сините" пристигнат там, обстановката е адска. Ако случайно те не си я направят такава на терена, привържениците на Миньор винаги ще се погрижат да я осигурят.
 
Дали с мятане на дървета и камъни, дали с някоя снежна топка в лицето на Дарко Тасевски, но винаги ще се намери начин. Просто ако всичко в този мач е мирно и тихо, някак си нещата няма да са наред. Въобще може да се поспори дали „сините" са по-мразени в Перник или на стадион „Българска армия".
 
Колкото до самата игра, срещу Миньор на левскарите много пъти дори им е било по-трудно, отколкото срещу ЦСКА. Най-малкото, защото перничани винаги играят надъхано срещу Левски, за разлика от вечния му съперник, който се счита за братски отбор в Перник.
 
До края на миналия век Левски редовно се препъваше в миньорското сити, като там изпусна титлата през 1998 година след загуба с 1:2 в решителен момент от сезона. Записа реми през 1998/99 - 2:2, което също изигра роля титлата да отиде за втора поредна година в Ловеч и да бъде загубена от „сините".
 
През 2000 година перничани отново бяха на път да препънат Левски по пътя към първото място, като след хеттрик на Антон Евтимов и скандално съдийство на Костадин Костадинов (отсъдил 2 дузпи за Миньор и изгонил по един човек и от двата отбора) победиха с 3:2 „сините".
 
Интригата в първенството се върна и Левски се наложи да си го решава във вечното дерби с кървав гол на настоящия си спортно-технически шеф Георги Иванов. Тук е мястото да се спомене, че Левски вече показа, че има сили да се справи, при това без кой знае колко усилия в адската обстановка в Перник.
 
През миналия сезон от Миньор бяха готови да преобърнат света наопаки, само и само да посрещнат Левски на свой терен, а не на неутрален, както правеха с всички останали съперници в първенството. За целта бе потърсено съдействието и на най-висшите държавни институции, докато целта бе постигната.
 
В крайна сметка Левски тотално надигра перничани и спечели с 2:0. „Сините" използваха най-силното оръжие, с което Миньор дълги години успяваше да им се противопостави - много хъс и борба по целия терен. Като към това се прибави и по-високата класа и техническото превъзходство на Левски, резултатът бе налице.
 
Предпоследното гостуване на „сините" в Перник също бе спечелено от тях, след като мачът бе прекратен при 0:1 заради пороя от камъни, който се изсипа по играчите в синьо. Въпреки някои доста спорни съдийски отсъждания на Антон Генов превъзходството на Левски бе явно, но то нямаше да дойде, ако „сините" и тогава не бяха подходили биткаджийски към мача.
 
Просто в Перник по друг начин няма как да спечелиш, особено когато отсреща имаш такива играчи като тогавашните момчета в жълто-черно - Владимир Арнаудов, Ники Александров, Тони Евтимов, Петър Анестиев и още цяла плеада като тях. От тази гледна точка нещата сега стоят много по-зле за Миньор, защото повечето от изброените по-горе играчи бяха местни кадри, което ги караше да излязат срещу Левски на кило кръв и метър кожа.
 
И нямаше как да е иначе заради голямата омраза към Левски в града, съчетана с местния пернишки патриотизъм. В момента хора от Перник в отбора почти няма, което е сериозен минус за „жълто-черните".
 
Точно обратното сега е положението в Левски, където след назначаването на Георги Иванов за шеф играчите в синьо не биха си позволили да не се раздават по-терена. Именно тази амбиция и хъс, които притежава легендата на Левски, ще бъдат от голяма полза в мачове срещу отбори като Миньор.
 
Този мач ще открие и една дълга, много тежка серия за Левски и в България, и в Европа. „Сините" влизат в поредица мачове, които поне на вътрешната сцена ще завършат в края на септември с вечното дерби. Успешното преминаване през Перник ще бъде изключително важно и за самочувствието на отбора преди сблъсъците за милиони и влизането в Шампионската лига срещу унгарския Дебрецен.
 
А че срещата ще е тежка за тима на Достанич, доказва и последният мач между двата отбора на „Георги Аспарухов" в 29-ия кръг на миналото първенство. Миньор пак заложи на борбата и себераздаването и момчетата на Антон Велков за малко не направиха ЦСКА шампион.
 
Левски с мъка се добра до 1:1, което се оказа шампионско само защото Станимир Стоилов и Литекс свършиха работата на „сините", побеждавайки ЦСКА по същото време в Ловеч. Интересно ще бъде дали в отсъствието от терена на биткаджии като Владимир Гаджев и Гонзо, които решиха последните 3 мача между Миньор и Левски за първенството, ще се намери нов, който да поеме отговорността.
 
За разлика от „сините", които нямат играч, който да е вкарвал на Миньор, перничани имат такива - Костадин Хазуров и канонизираният от агитката заради хеттрика срещу Левски преди 9 години Тони Евтимов. Антон Велков пък в качеството си на треньор на Миньор си е тръгвал непобеден от Левски дори след мач на „Герена" и този факт също може да се внесе допълнителна интрига в тази срещата. При всички положения в Перник и сега ще има какво да се види.