Георги Русев: Като почетен гражданин на Перник се къпех безплатно

Почетният гражданин на Перник, Георги Русев споделя пред \"24 часа\", че тази титла не му е донесла никакви привилегии, но е засвидетелствала уважението на цял един град. Шегува се, че е използвал като привилегия безплатно градската баня, въпреки, че е удостоен със званието едва през 1999г. Целия материал с дългогодишния директор на пернишкия театър можете да прочетете тук:
Когато казвам на Деси Кулелиева да дойде за снимките в пицарията на Георги Русев, тя си мисли, че той вече е ресторантьор и възкликва: \"Е, браво, това е добре за него!\"
 
Щеше да е добре наистина за 81-годишния актьор да има поне малка финансова помощ към пенсията, срамно мижава за голямата му слава. Обаче пицарията, която е на 300 метра от дома му, е \"негова\", защото там той се среща с приятелите и наборите си. В нея празнува юбилея си миналата година, а също и 80-те години на режисьора Енчо Халачев.
 
Основно лице в Народния театър 30 години, Халачев неочаквано влезе в новините, след като се разбра, че придружава Георги Русев на разходките в Южния парк. Те пък известиха на света, че любимецът на народа от половин век насам е жив и здрав напук на жълтите писания.
 
\"Благодаря им за съчувствието - казва известният с толерантността си актьор - но нека да минават без стряскащи заглавия!\"
П
итам го - какво си говорите с Халачев, може ли да ти каже нещо, което не знаеш? \"Не, не, всичко ми е ясно!\" Излязъл на сцената през 1953 г., Георги Русев е видял абсолютно всичко скрито-покрито отпред и отзад кулисите. След разгрома на Младежкия театър през 1966 г., където той играе заедно с Коста Цонев при режисьора Вили Цанков, е въдворен в Пернишкия театър. Работи десетина години и му предлагат директорския стол.
 
Сговорчив и безконфликтен, обаче неотстъпчив в справедливата си позиция, Георги Русев управлява 13 години. Най-нашумелите спектакли излизат през този период и превръщат скатаната в софийската сянка сцена в примамливо и престижно място за актьори и ценители. Когато през 1990 г. се очертава поголовното уволнение в раздутите трупи, Русев си подава оставка. Не иска да има пръст в това.
 
Може би е единственият от старото поколение, който не почувства удара на промените в изкуството след 1990 г. Дори се вижда много по-зает. Театрите го разкъсват от покани, чисто физически не може да присъства там, където се натискат да го искат. И сега повтаря елегантната причина, заради която слиза завинаги от сцената през 2007 г., когато играе с Татяна Лолова \"Нищо не помня\" в Театър 199 при феноменален успех. \"Викнаха ни седем пъти на бис след края на представлението. Помислих си - ами ако следващия път са шест пъти, после - пет пъти, четири пъти и т. н.?\"
 
Истинската причина обаче е, че не знаел дали винаги ще бъде здрав и в кондиция,за да тръгне вечерта към театъра. Не давал и дума да се каже за отмяна на представление и за връщане на публиката. Поради същата причина днес не се навива да се появи отново на сцената в страшно вкусната роля на стар затворник, осъден до живот за убийство. При него идва млада репортерка, за да го интервюира. Разговорите между двамата променят и него, и нея.
 
Текстът на американския автор е в джоба на Енчо Халачев, който платил за превода и уговаря актьора да го направят. Георги Русев обаче е непреклонен.
 
Естествено е, че потъва в спомени. Свобода Бъчварова, кореспондент в Париж в края на 50-те години, пише по повод на \"Чучулигата\" от Ануи в Пловдивския театър: \"Георги Русев е по-добър от френския актьор в същата роля на крал Шарл\". Прекрасна задача да показва управник, който се прави на ненормален, обаче е по-умен и по-проницателен от останалите.
 
Чува ли се с Татяна Лолова? \"Да, около празниците - Коледа, Нова година, Великден. Не съм бил в конфликт и не съм се разделял с никого, с когото съм работил!\"
 
Преди няколко месеца в същата тази пицария дошъл Георги Мишев, за да му подари обемистия си том с разкази, току-що издаден. По сценариите на писателя Георги Русев изиграва едни от най-колоритните и запомнящи се роли - \"Преброяване на дивите зайци\", \"Селянинът с колелото\", \"Вилна зона\", \"Не си отивай\", \"Самодивско хоро\", \"Матриархат\" и пр. \"Отдавна не бяхме се виждали. Дойде, донесе книгата, спомнихме си миналото!\" Търсил е няколко пъти по телефона Иван Андонов, но не може да го намери, май си е сменил номера. Искал да му благодари за отговора в интервю с Пенчо Ковачев. Колегата пита режисьора кои са любимите му артисти. Андонов отговаря: \"Георги Русев и Надя Тодорова!\"
 
През 2003 г. именитият актьор получи \"Икар\" за творчество и дълголетие, а през 2006 г. - \"Аскеер\" за цялостно творчество. Миналата година пък го наградиха с орден \"Св. св. Кирил и Методий - огърлие\". \"Много е красив, това е първият орден, с който Фердинанд започва да награждава.\"
 
А какво е това огърлие, на огърлица ли е закачен? \"Много хора ме попитаха. Огърлие значи най-висшата степен, след него следва първа степен. Орденът представлява златен кръст с емайл и в медальон по средата - изображенията на Кирил и Методий. Носиш го на врата. А вътре в кутийката има още един такъв кръст, но без верижка. Наскоро четох, че държавата е давала този орден на Гьоринг и Дучето.\"
 
В мрежата актьорът е представен с прякора си Гочето, но и като Сенатора. Това пък за какво е? \"Събитията на 9 ноември 1989 г. ме завариха в Алжир. Снимахме \"Бащата на яйцето\" на Анри Кулев по сценарий на Борис Христов. Вечерта по френска радиостанция предават за падането на Тодор Живков. Почваме да умуваме какво ще стане в България. Аз казвам: \"Сега може да образуват сенат. И нас, като на подходяща възраст, ще ни направят сенатори. Ще си седим вътре, ще спим, от време на време ще си вдигаме ръката полека, за да не се изморим. И така ми излезе прякорът Сенатора.\"
 
Георги Русев е почетен гражданин на Перник. Обаче никакви привилегии не давал тозидокумент, само уважение. Е, не е малко, цял град те уважава! \"На времето - казва почетният гражданин на Перник и не разбирам дали се шегува или е сериозен - можело дасе ползва безплатно градската баня.\"
 
За Перник знаем, но не е известно, че актьорът е почетен гражданин и на родния си Костенец. Там е роден в семейство на свещеник, той е седмото му дете. Баща му е участник в Илинденско-Преображенското въстание в Леринско. Забягва за България с четири деца, другите се раждат тук. Това не е притеснявало Георги Русев след 1944 г., дори симпатия усещал в отношенията на хората. Във ВИТИЗ имал специална стипендия заради отличен успех. А религиозен ли е? \"Като дете се редувахме да четем молитвата на трапезата. Но никой от моите пет братя не поиска да стане свещеник. Защото животът на баща ми не беше лесен, имахме бедно детство. Отнасям се с огромно уважение към тази философия. Четох Библията, когато я издадоха след 1990 г. Съгласен съм с Кеворк, който беше писал: \"Аз не знам дали съм вярващ, но вярвам на вярващите.\" Иска да каже, че те няма да ти направят мръсно, защото вярват, че има възмездие.\"