Весела Лечева: БСП ме забравиха след загубата

\"Станишев беше нерешителен лидер, затова не си подаде и оставката\", казва Весела Лечева в интервю за \"Всекиден\". Завършилата втора в надпреварата за мажоритарен депутат от област Перник, Лечева, споделя още, че е огорчена от отношението на нейните съпартийци, които не са я потърсили нито веднъж след загубата на изборите. Лечева признава, че не е познавала добре нейните колеги от кандидат-депутатската листа на БСП в Перник и дори не си спомня дали е имало представители на коалиционните партньори вътре в листата. Според екс-министърката на спорта, Ахмед Доган наистина е управлявал държавата и затова хората не са гласували за БСП. Цялото интервю, четете тук:
 
Г-жо Лечева, дори политическите ви опоненти твърдят, че вие сте положителен човек, дал всичко от себе си като шеф на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). Друг бил въпросът обаче какви резултати са постигнати. Вие как оценявате своята работа като шеф на спорта в България?
Трудно ми е да давам оценка за себе си. Хората, които ме познават, знаят, че съм перфекционист, че обичам високите цели, които си поставям, да ги изпълня на 100 %. Но в крайна сметка в изпълнителната власт и въобще в управлението никога не можеш да бъдеш само себе си, необходимо е да се работи в екип, за да могат поставените задачи да се случват по-бързо и в крайна сметка да бъдат изпълнени. При всички случаи, тъй като съм човек, който идва от спорта и спортът е моят живот, затова винаги съм се стремяла във всичките си действия да бъда максимално полезна и да отговоря на очакванията. Всички от спорта ме познават и знаят, че никога няма да загърбя интересите на спорта и никога няма да ги предам.
 
Логично ли беше министърът на извънредните ситуации да е ресорният ви вицепремиер? Успя ли Емел Етем да брани интересите на спорта в Министерския съвет? Как работихте заедно?
Самата г-жа вицепремиер едва ли има някакъв поглед върху българския спорт. Става въпрос за това, че имаше подчинение на държавната агенция в определения ни ресор, в който попаднахме. В крайна сметка решенията зависеха от друг кръг лица, а не специално от мен. През цялото време имах чувството, че като че ли някой друг управлява агенцията, а не аз. Това ми беше огорчението през тези четири години и затова казах, че завиждам благородно на следващия след мен, на Свилен (Нейков - новият министър на физическото възпитание и спорта - б.а.). Не визирам лично Етем, но като подчинение и структура... Впрочем, това може да бъде проверено - през последните осем месеца колко от моите предложения за решения са били приети за обсъждане в Министерския съвет - нито Стратегията за спорта, нито Законът за младежта. Абсолютно нито един документ, който предложих, не беше допуснат за обсъждане в Министерския съвет. Но това са някакви детайли от работата...
 

Детайли, които обаче дават общата картина. Вие имате ли обяснение защо така се случи?
Определен кръг хора... Не знам. Просто за учудване, за огромна моя изненада така се случи. Има някакво огромно недоразумение в цялата тази история. И липсата на всякаква комуникация, абсолютно никаква комуникация, което още повече в хода на работата ме е възмущавало. Освен че ме възмущава, ме учудва, защото аз съм човек, който умее да води разговори, да поддържа диалог, просто човек, различен от всички останали, които се затварят в себе си и не приемат никого. Нямаше никаква корпоративност, както обичам да казвам - екипност в работата, защото представляваме едно правителство, един отбор и би трябвало отношенията ни да бъдат такива. Затова ви казвам, че някъде в коалиционните споразумения някой нещо може би е взел като решение, без да го сведе до мен. Затова ви казвам, че някой друг сякаш управляваше агенцията, а не аз.
 
Но вие сте едно от лицата на бившето вече правителство, едно от новите лица в БСП, които се рекламираха, когато се заговори за обновление. Не потърсихте ли подкрепа вътре в партията и от съпартийците си в кабинета, за да наложите идеите си?
Гледайки нещата вече от дистанцията на времето, като че ли се понаписаха нечии биографии - на някои млади хора, за разлика от други - хора с биографии не бяха ползвани и тук включвам себе си. Което също носи някакво огорчение, защото още първата година - когато бях номинирана за народен представител, бях избрана, дойдох точно с тази цел за отварянето на партията, за новите лица. И много жалко, че към такива като мен доверието клонеше по-скоро към нула. В крайна сметка това означава отново затваряне на партията и съм леко песимист по отношение на перспективата на БСП. Въпреки че аз съм човек, който никога няма да отстъпи от идеите и ценностите си, които съм възпитала в себе си и изразявам винаги, но съм леко песимист по отношение на партията, защото не е въпросът само да търсиш подмладяване. Подмладяването трябва да бъде подкрепено с някакъв опит, с биография, а не след това да се пише биографията на тези хора.
 
Подмладяването се превръща в самоцел.
Абсолютно да. То е като на квотен принцип - ето ви пет бройки и пет бройки се слагат. Все пак аз не се чувствам човек, който е извън младостта, все пак съм млад човек, който има желание и енергия за работа, но след 6-7-8 такива години в партията и липсата на всякакво доверие в моята работа, означава вече съвсем различно отношение. През това време някои биографии изкуствено се понаписаха, а хората, които влязоха с вече готови биографии, сега всички са извън парламента. Погледнете сегашните депутати и ще видите, че няма никакво подмладяване, нито гражданска квота, с едно-две изключения.
 
Точно две изключения...
Самоцелни, според мен. (Депутати от гражданската квота в \"Коалиция за България\" са Андрей Пантев и Петър Курумбашев - б.а.)

Потърси ли ви някой след изборите да поговори с вас, просто нещо да ви каже?
Не, не, не. Може би те очакват аз да потърся някого, но в крайна сметка аз се явих на състезание, направих каквото можах за себе си, за района (Весела Лечева бе мажоритарен кандидат в Перник - б.а.), за партията. И това също е част от моето огорчение. Пак ще ви дам пример от спорта - когато си отбор и си загубил, събирате се, анализирате в този тесен кръг, в който сте управлявали, нали трябва да има взаимност и в един момент като го няма това нещо, се чувстваш ненужен, неполезен. Единствено направих разговор с президента. Това беше. От другата страна нямаше никаква реакция.
 
И какво ви каза Георги Първанов?
Просто анализирахме резултатите и причините за тях. Този разговор много не се различава от разговора, който слушам открито пред медиите. Никога не съм била задкулисен играч, винаги това, което съм коментирала и споделяла с някого, съм го споделяла и с по-широк кръг. За мен най-важно беше да имам човек, с когото да споделя причините за тези изборни резултати, защото ако ние не направим правилните изводи, просто много жалко - не виждам как утре с неразбраните причини за днешната загуба можеш да спечелиш следващото състезание. Виждам пак едно капсулиране върху три-четири ефектни причини, които се слагат на масата и смятам, че като ги кажем, след това нещата ще бъдат изчистени. Остават още доста въпроси, на които не беше отговорено.

А кои от тези ефектни причини, афиширани като довели до загубата на изборите, са най-малко основателни и неадекватни? Споменава се изказването на Ахмед Доган в с. Кочан, признава се някакво високомерие, загубили сме европарите заради недобре обучената администрация, но пък иначе били положени страшно много успешни усилия...
Според мен най-неоснователната причина е, че Ахмед Доган е казал някъде нещо. Тук много ясно трябва да се каже, че проблемът не е, че го е казал, а защото беше вярно. Това е разликата. Всеки си говори някъде нещо, но хората отминават разните твърдения. Но понеже това беше вярно, което говореше Доган, хората се подразниха, че някой даже им го заявява в лицето без никакво притеснение. И другото, което за мен също беше абсолютно без всякакъв ефект и перспектива - не знам дали \"Коалиция за България\" в този формат е успешен проект. Това, което ние приписваме на коалиционните партньори и надеждите в тях, за мен това са абсолютно несъвместими неща - очакванията от техните резултати като че ли са били водещи, за да се играе с тази формула - на \"Коалиция за България\", но за мен това е непечеливша формула. След като всички свързват \"Коалиция за България\" само с БСП, защо е необходимо да имаме коалиционни партньори на всяка цена? Те създаваха доста смут и в нашите редици, и пред хората. Незнайно е защо беше необходимо пак да се ползва тази формула, след като на всички избори досега е показала, че не работи.
 
В Перник имаше ли представител на коалиционен партньор в листата?
И да е имало, не го познавам. Може да си представите какъв коалиционен партньор ни е.
 
Как работихте с водача на листата Ангел Найденов? Имахте ли единодействие?
Да. Имахме много добър екип, въобще всички, които бяха вътре в организацията на кампанията работеха доста добре. Аз мисля, че и кампанията ни беше добра, но това беше на регионално ниво. На национално нещата стояха по различен начин. Но пък хората гласуваха мажоритарно - едните срещу Станишев, другите за Бойко. Това беше водещото в кампанията. Лошото при нас беше, че тя мина изцяло през личността на бившия премиер, което за мен беше грешка. Ние никога не сме били партия, която е била само с една личност, напротив многообразието трябваше да бъде показано, а това не беше направено.

Как се отнасяте към призивите за оставката му от партийния пост? Не трябва ли да носи политическа отговорност?
Вече и да го направи, ще бъде много закъснял жест. Това беше морален акт, който трябваше да се случи. Сигурна бях, че дори и да беше си подал оставката, и да беше направил този морален жест към всички хора, по-голямата вероятност щеше да е пак да го преизберат на конгреса. И тази оставка нямаше да повлияе лошо, напротив - щеше да покаже в очите на хората, че може да носи отговорност по мъжки, както искахме и очаквахме. Логично е, защото резултатите бяха убийствени, разгромяващи, не знам коя е най-точната дума. Все пак след като си управлявал четири години, макар да осъзнаваме и негативите, които носи едно правителство със себе си, но такъв разгромяващ резултат не може да бъде подминат със завоалиране на поемането на отговорност. Напротив, трябваше много бързо и точно, както всеки уважаващ себе си човек - подаваш си оставката, пък ако хората наистина считат, че ти си направил всичко възможно, а аз съм сигурна, че много го мислят, пак ще те оставят, пак ще бъдеш лидер без никакви угризения, съмнения и страх. Даже не страхът, нерешителността за мен винаги е била грях. Хората обичат решителните личности.

Затова ли спечели Бойко Борисов?
Да, определено. Дори и той е правел и прави много грешки, но пък показва, че може да действа веднага и на мига. Все пак да отложиш един акт с 6-7 месеца (оставката на Станишев - б.а.)... Хората вече нито го очакват, нито го желаят, нито го мислят. И ако го направиш, пак ще изненадаш всички и ще си останеш неразбран.
 
Г-жо Лечева, и президентът в изявлението си след изборите посочи като грешка на Сергей Станишев, че понякога е трябвало да удря с по-твърда ръка, когато са се вземали управленски решения. Мислите ли, че Първанов има право? Все пак вие като част от изпълнителната власт, сте била и пряк свидетел.
Ако няма вътрешна комуникация, явно се налага и по този начин да изразяваш позициите си. Не знам докъде се простират и до каква дълбочина стига комуникацията между двамата лидери, но понякога може да има нужда това да се каже и в публичното пространство. Но това е факт - имаше много моменти, в които макар и да се знае колко е трудно да бъдеш в партньорство с Доган и Сакскобургготски, те не бива да се подценяват, все пак трябва да отдадем заслуженото на Станишев, защото за тези 4 години е трябвало да има железни нерви и търпение, но в крайна сметка като си лидер на най-голямата политическа сила в тази компания или комбинация, в това партньорство, си длъжен да отстояваш собствените си позиции. И за съжаление като че ли в последните една-две години и това, което казах преди за ДПС, хората просто виждаха и чувствата със сетивата си, че не е имало брак по сметка с ДПС, а вече има емоционална връзка с ДПС. Едно е брак по сметка, друго е по любов. Нещата са различни и много ясно трябваше да бъде показано, че това е точно брак по сметка, а не емоционално обвързване. И докрай трябваше да се отстоява това. Хората се дразнеха.
 
Защо БСП не успя като първа политическа сила да налага своята позиция, а все се оправдаваше, че това или онова не може да направи, защото коалиционните партньори не позволявали?
Необяснимо за мен. Пак казвам, за мен коалиционното споразумение е вид договор между трима партньори, от които единият трябва да знае, че все пак има и по-голямата тежест и поема най-голямата отговорност, както и стана. Както виждаме, всъщност цялата отговорност, всички негативи се приписват само на БСП и в този случай човекът, който носи тази отговорност на гърба си, е трябвало по-съзнателно, по-ясно, по-категорично да очертава винаги позицията си и когато не е съгласен с партньорите си.
 
Но критика към ДПС няма и сега, когато бившите коалиционни партньори вече са в опозиция?
Ето това е дозата песимизъм, която има в мен. Явно е, че Станишев е изолиран в политическото пространство и много малко са партньорите, към които БСП може да погледне и като че ли единственият партньор остава ДПС. Но според мен това е гибелно. Както виждаме, резултатите са катастрофални за тази линия на БСП да върви с ДПС. Даже един много дребен детайл ще ви кажа, но самият факт, че седят заедно в Народното събрание, не дава никакъв шанс хората да ги разграничат. Това е един много дребен детайл, но е знаков.
 
Личности като Румен Овчаров, Румен Петков, Евгений Узунов, Янаки Стоилов, Младен Червеняков, Красимир Премянов могат ли да бъдат лицата на БСП? Те не са ли също достатъчно компрометирани, за да си позволяват сега да критикуват?
Вижте, аз мисля, че хората много ясно казаха, че не искат да ни виждат. Не искат да виждат тези хора, които са от 90-та година. Аз знам, че голяма част от тях са можещи хора с много сериозен опит, но в хората има сериозна умора от тези лица. Ние трябва да разберем това, да го приемем, да го осъзнаем, защото в утрешния ден, явявайки се с тези хора отново, доверието няма да може да бъде върнато. Аз пак казвам, между тях има можещи хора. Един Румен Овчаров в никакъв случай не искам да го подценявам, той е сред можещите в тази партия, но колкото и тежко да му звучи, в крайна сметка хората са изморени да виждат едни и същи лица от 90-та година насам. Много ясно, че все пак на изборите ще пуснеш най-силните си играчи, а няма да пускаш хора само защото трябва да бъдат подменени с нови лица. Това също трябва да бъде казано. Не могат да излизат и хора без всякакъв опит, само заради смяната на имената.
 
Бойко Борисов успя с неизвестни личности...
Той заложи на напълно непознати лица, даже повечето никога не сме ги чували и виждали. С изключение на моя приемник Свилен Нейков, който е познато име от спорта. Времето ще покаже какво могат.
 
На какво, според вас, се дължи успеха на Бойко Борисов и ГЕРБ?
Ако трябва с една или две думи да конкретизирам, това е - че е открит и решителен. Засега.

Чувствате ли се в безопасност заради инцидента със съпруга ви Манол Велев, който бе прострелян на 11 юли преди две години?
За моята физическа безопасност - не. Но за моето развитие в България - да. Аз съм човек, който винаги е готов да изразява сериозни обществени позиции. Надявам се да не рефлектират върху развитието ми, това е единственото ми притеснение. Но няма значение, аз съм минала през толкова трудности в спортната си кариера и в живота, така че не се плаша. Не се страхувам физически.
 
Очаквате ли в крайна сметка прокуратурата да си свърши работата и да разкрие кой се опита да убие съпруга ви? Ще излезе ли истината накрая?
По-скоро не. Това трябваше още първата година да покажат това желание. Сега вече е безсмислено и няма да има никакъв резултат.
 
Липсва желание да постигнат резултат или толкова си могат?
А, толкова си могат... не е така. Не е до можене, а до желание и до това да ти стиска. Това е.