Пак "украсиха" с графити тракийско светилище

Древното тракийско светилище между пернишките квартали \"Изток\" и \"Църква\" отново е \"украсено\" с графити, информира Градски вестник. Ежегодно пернишки младежи и активисти на ВМРО организират акции за почистването на археологическия обект, като покриват с боя драсканиците и изкарват чували с боклуци от терена, но усилията им за опазване на светилището в приличен вид се оказват напразни. Нещо повече, от мястото липсва и информационната табела, която осведомява преминаващите по външноградската магистрала, че там се намира защитен исторически обект.
 
Тракийското светилище е било забележителен култов паметник за мястото и епохата си, пише в записките си археологът Венеция Любенова, участвала в разкопките на античния обект. Светилището е открито в края на 1971 година, а датирането му е през римската епоха. Изградено е на брега на река Рударска, за чиито води се е смятало, че са лечебни. То представлява правоъгълник с големина 24/28 метра. Разположено е между платната на магистралата София-Кулата и древния път от Сердика за Пауталия. В близост до входа на храма са открити два великолепни надписа на гръцки език.
 
Древното тракийско светилище между пернишките квартали Изток и Църква. Пред входа на храма и почти в центъра на светилището е изграден монументален жертвеник-алтар. Ясно определеното изискване на култовия характер на харама, ситуиран в теменос досега не е засвидетелстван в други светилища в тракийските земи, пише Венеция Любенова. На почитаните богове са били посвещавани мраморни плочки и статуетки. Сред откритите експонати преобладава изображението на тракийския конник. Писмените посвещения на Асклепий, както и пластичните изображения на Асклепий, Хигия и Телесфор говорят, че в това светилище тракийският конник е бил почитан като лечебен бог. Тук той се явява с нов локален епитет - Кейладен. Мраморният материал показва необикновено висок вкус и богатство на стила, подчертава Венеция Любенова. От изображенията и надписите върху находките, които се съхраняват в Регионалния исторически музей и НИМ, се разбира, че светилището е просъществувало от II до IV век. То е консервирано, частично реставрирано и обявено за паметник на културата от национално значение.