За днешните млади това може да звучи като виц, но е истина. Легендарната група от средата на миналия век „Битълс\" е била причина комунистическата милиция да арестува. Два пъти пернишки рокаджия е бил прибиран в кауша заради ливърпулските „бръмбари\". Това става в началото на 60-те години на миналия век, когато култовата банда завладява младата публика по целия свят. Случката изплува тези дни, когато в пернишкия квартал „Изток\" диджеят и рок музикант Ицо Коконов откри рок-кафе като жив музей на пернишките рок банди с много исторически фотоси по стените.
Спомените за пернишките рок групи са част от 80-годишната история на Перник като град и съществен елемент на градската социокултура, белязала съзнанието и бита на няколко поколения перничани.
Още не ми е ясно как не ми се случи нещо по-сериозно, разказва Кирчо Сергинов, който яко възмущавал пазителите на устоите на социализма в младежките си години - с дългата коса, с широките панталони, с музиката, която свирел. Сергинов е самата история на рока в Перник. Много е вероятно създадената от него първа група „Пернишките братя\" да е и първата рок формация в България изобщо, но е сигурно, че е съществувала преди „\"Бандераците\". После „братята\" стават „Матадор\", а от тях пък се пръква легендарната група „Стримони\", която хората от онова поколение помнят добре. Та в ония години близки на Сергинов му донесли от Холандия парче плат с щамповани на него ликовете на „Битълсите\" . Спътницата му в живота и до днес - поетесата Богдана Сергинова, веднага майсторски ушила от плата риза, станала фетиш за младия музикант. Освен физиономиите на Ринго, Пол, Джон и Джордж на гърба се виждали и първите ноти на култовото парче „I want your hands\". Това възмутило и вероятно е уплашило милиционерите и заради идеологическата диверсия Кирчо се намерил в кауша. След конското обещал, че „повече няма да прави така\" и го пуснали. Разминало му се и втория път като го сгащили със забранената риза, но повече избягвал да дразни комунистическата милиция с невинната дреха. Кирчо Сергинов е в основата на много от групите и оркестрите в пернишко. Той е сред създателите на парвия минен естраден оркестър. Негова е и първата бас-китара в града, която някой още пази старателно като голяма ценност от онова време и не бърза да я показва. Групите сверели пред работнически колективи, по забави и журовете, на селски вечеринки в читалищни салони. Спомените за онези години нямат край., а случката с ризата е само епизод от едно минало, за което има много да се разказва и пише. Много от първите рокаджии в Перник вече се преселиха в по-добрия свят, но докато има кой да разказва, добре е историите да се записват. Пък и младите нека да знаят как е било...
iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!
Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!
Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!