Какво представлява пропорционалната система за разпределение на мандатите в Парламента?

Много ме вълнуваше проблемът с разпределението на гласа, който ще дам на 5 юли и реших с крайно не-математическия си мозък да проуча как стоят нещата. Не беше от най-приятните неща да се бутам в един куп цифри и сложни обяснения за методи на най-големия остатък, но в крайна сметка успях да схвана за какво иде реч. Хубавото за вас, които най-вероятно случайно сте попаднали тук, е, че ще обясня принципа с думи прости и, надявам се, всеки ще ме разбере по-добре, отколкото би разбрал Уикипедия на английски, да речем.Първо: В България от 2009 гласуваме за Парламент по смесена система - пропорционална и мажоритарна. Мандатите са съответно 209 за пропорционалната и 31 за мажоритарната (по един за всеки от 31-те района). За всеки от тези 31 района са отредени, на базата на идеалния брой гласоподаватели, по различен брой мандати за НС - между 3 (Видин) и 12 (Варна). У нас избирателните райони са области с изключение на Пловдив-град и Пловдив-област и трите многомандатни района в София-град (които имат общо 31 мандата). Това отдолу е таблица с броя на мандатите за всеки район. Гласовете от чужбина се разпределят по регионален признак и по жребий се прибавят към произволни многомандатни райони в България. Многомандатни избирателни райони в България.
Второ: Във всеки многомандатен избирателен район партиите поставят свои пропорционални листи. Когато стане ясно колко са мандатите за всяка политическа формация, такъв брой кандидати от първия към последния стават депутати. Ако някой кандидат е избран мажоритарно, сред пропорционалните автоматично влиза следващия от пропорционалната листа.
Трето: В България има една безумна долна граница за влизане в Парламента. Тя е 4%. Формациите, които останат под нея, не изпращат депутати в НС. Нещо много важно - боравенето с проценти спира до тук. При разпределянето на мандатите значение има точният брой на подадените гласове във всеки район, а не процентното му съотношение спрямо всички гласоподали, което е изключително важно. Грубо казано, доколкото разбирам, ако гласувате за партия, която не събере 4% от гласовете в национален мащаб, вотът ви изчезва. Дотук с процентите. 
Четвърто: За районното разпределение на мандатите се използва Методът на най-големия остатък, известен още като Метод на Хеър-Ниймайер. Тук идва най-сложната част от обясненията ми. Имаме три компонента в смятането - 1) брой гласове, получени за всяка партия; 2) квота, която представлява минималния брой гласове за получаването на един мандат (в случая се ползва квотата на Хеър, след малко за нея) и 3) брой на мандатите в МИР (многомандатния избирателен район).
Пето: Квотата на Хеър - тя представлява частното между подадените за дадена партия гласове и мандатите, които се дават за този район. Елементарен пример: даден МИР ще прати 4 депутати и в него са били подадени 100 гласа (това е невъзможно, просто е по-лесно с малки числа). Тогава Квотата при такова разпределение има стойност 25 (100: 4).
Шесто: Как точно се прилага методът на най-големия остатък? Броят на гласовете, получени от всяка партия, се разделя на използваната квота (в нашия случай - на Хеър, в примера ми - 25). Обикновено се получава десетитчна дроб - т.е. цяло число и остатък. Всяка партия получава предварителен брой мандати, които са колкото е цялото число. Освен в идеалния случай, остават няколко незаети мандата. Тогава се намесва остатъкът - формацията, имаща най-голям остатък, получава първият незает мандат. Партията с втори по-големина остатък - втория незает и така, докато не бъдат разпределени всички мандати в многомандатния район.Седмо, ето пример за разпределение в МИР, където са били подадени точно 1000 гласа, а местата в НС, които той ще има, са 10. Партиите, надхвърлили в национален план фаталните 4%, в моя случай са пет.
Личният блог на Преслав Ганев http://epreslav.com/2009/07/02/proporcionalnata-sistema/