Прогнозите на НЦИОМ за резултатите от парламентарните избори

В последният момент преди изборите Националната агенция за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) пусна прогнозите си. Те се очакваха с нетърпение, защото, въпреки упреците, че НЦИОМ са държавна агенция и вероятно обслужват властта, извадката им е най-широка - интервюират по-голям брой хора, отколкото други агенции. Прогнозите им се разминават с тези на много други агенции, които даваха невероятно високи резултати например за определени партии.На база 55% активност, прогнозата на НЦИОМ за резултатите на предстоящия вот е следната:ГЕРБ - 29%-32%БСП - 20%-22%ДПС -13%-14%Атака - 9-11%Синята коалиция - 8%-9%НДСВ - 5.0%-5.5%Лидер - 5.0%-5.5%РЗС - 4.0%Прогнозата за избирателната активност е изготвена на базата на официалните данни на ГРАО за имащите право да гласуват български граждани. Според ГРАО пълнолетните българи към 5 юли възлизат на 6 884 271 души. Много от включените в избирателните списъци работят из Европа (сезонни работници и др. - над 500 000) и най-вероятно няма да гласуват.НЦИОМ очаква до урните да отидат около 55% от имащите право на глас българи (около 3,8 млн. българи).В изследванията от последната седмица НЦИОМ регистрира нарастване на декларативната готовност да се гласува. Това може да доведе и до по-висока от прогнозираната активност.Според НЦИОМ в обратната посока - за спад на активността влияят следните фактори:-негативните послания и черният ПР в предизборната кампания и особено от последната и фаза, които биха могли да отблъснат избирателите- налагането на публично мнение, че съставянето на кабинет след тези избори ще бъде трудно постижимо и силно компромисно- очакванията за скорошни нови избори.Отличителна особеност на тези избори е темата за купуването на гласове. Друга особеност е темата за имунитета като цел на участието във властта и за мутризацията.Българските и чуждестранни наблюдатели регистрират очаквания за манипулиран вот. Подобни съмнения се наслояват и от сигналите отправяни към кабинета в последните дни от международни наблюдатели.При по-висока активност шансовете на малките формации да попаднат в бъдещия парламент намаляват значително, смятат от НЦИОМ. Според някои наблюдатели обаче от по-висока избирателна активност ще пострадат партиите с твърд електорат като БСП, ДПС, \"Атака\", \"Синята коалиция\", защото имат по-тясна периферия от избиратели.Мажоритарните мандати ще се разпределят основно между първите три политически сили в съотношение повтарящо пропорционалното разпределение на гласовете. По данни на НЦИОМ от 1 юли 2009 г., 80% от избирателите посочват, че ще гласуват едновременно за дадена листа и за мажоритарния кандидат на предпочитаната от тях политическа сила.Данните на НЦИОМ са цитирани по агенция \"Фокус\".
e-vestnik (3 Юли 2009)