Кандидати за депутати мътят идеи за образованието

Вижданията на партиите за развитието на българското образование споделиха на публичен дебат в Перник кандидати за народни представители от 6 от основните политически сили: Коалиция за България, ЛИДЕР с Новото време, ГЕРБ, Синята коалиция, НДСВ и ДПС. Но вместо да бистрят идеите, политиците ги зазмътиха. Бяха единодушни, че реформата трябва да продължи. Не се различаваха особено и предложенията им как да стане това. Дискусията беше по инициатива на Синдиката на българските учители и Съюза на работодателите в сферата на народната просвета в Конферентната зала на Двореца на културата. Около масата седнаха 14 кандидат депутати, като 5-ма от тях са добри специалисти в сферата на образованието, трима допълнителни експерти, а от всичките - четирима са и общински съветници. След изтеглен жребий всяка от партиите можа да изложи вижданията си по зададените въпроси в рамките на 2 минути. Нямаше възможност за дебат и за задаване на въпроси. Почти всички се похвалиха, че образованието е приоритет в програмите им. Коментирани бяха въпроси за делегираните бюджети за учителската стачка, за категоризацията на община Перник и за това как ще изглежда училищната мрежа в Перник след реформирането й. Доволните от диспута бяха малко. Конкретните предложения и идеи потънаха в общи приказки. Говореше се повече за пари и по-малко за същинската работа. Само един училищен директор се опита да приземи разговора и да накара колегите си да се съобразяват с практиката, но остана неразбран. Почти всички бяха единодушни, че учителството трябва да стане по-престижна професия, с достойно заплащане и в училището да не попадат случайни хора. Всички се обявиха против смесените и слетите паралелки, но в същото време не им харесва и идеята децата да учат в 2-3 мега училища. Закриването на селските училища не се оценява като антидемографска мярка. Нито дума, че в съвременните условия може да се мисли за смяна на класно-урочната система. Нито дума за ролята на училището и образованието във възпитанието и развитието на детето. Нито дума за духовни компетенции на подрастващите, формирани тъкмо в училище. Разговорът остана отворен. Повечето от седналите на разговора най-вероятно няма да станат депутати и ще продължат да работят там където са сега. Жалко е, че за българското училище все още се мисли консервативно и липсват модерни идеи.