На празник...като на гейпарад

Перничани имаха своите 3 дни празник. Празник, който досущ приличаше на....гейпарад.
 
От една страна - по посещаемост. Не повече от 150 човека бяха на 2-рия годишен гейпарад в София, въпреки заканите на организаторите. А в Перник, групички от 10-15 човека щъкаха по музеите, сякаш всичко мина прибързано, претрупано, а на Граовския събор на хълма Кракра имаше повече репортери от веселяци, решили да му отпуснат двата края. То какво да отпускаме като само \"затягаме коланите\". Видя се, че на никой не му е до тържества, само на политиците. Те май бяха и от малцината, реши да се порадват на детските залъгалки като полет с балон и бънджи скокове, целящи да разведрят сивото настроение, съчетано и с подобно време. Кметицата, и тя се \"накендери\" на балона, но за всеки случай, току виж отхвръкнала и оставила Перник без кмет, юнаци придържаха балона с въжета и не дадоха до край да продължи устрема на нейния полет.
 
И по друго тържествата си приличаха с гейпарада. Не по продължитлност, защото там хората с друга сексуална ориентация бързо-бързо завършиха с веселбата под угрозата да бъдат занитени я с яйце, я с камък от близките алеи. По това, че и тях и нас, перничани, не ни долюбват в страната. Къде със страх, къде с погнуса се гледа на жителите на миньорския град. Та явно имаме вътрешна нужда по-често да парадираме с това си жителство по празници и вечеринки. Не че ще премахнем негативния образ. Просто ще направим като онези 150 на парада в София и ще заяавим, че не ни пука много много.
 
При толкова сходни проблеми защо ли двете тържества не се обединиха в едно? Може би защото тук си имаме една поговорка \"Ти жив педерас виждал ли си?\". Човек от пернишкия край, който е виждал такъв се смята за перничанин с особено пъстра и богата житейска история. Той е по-скоро изключение от групата, която гледа чудно - чудно на разказите за \"живите педераси\". В такъв смисъл една подобна среща, едно гостуване на гейпарада в Перник (и без това софиянци не ги искаха, досущ както и нас) щеше да дойде в повече на консервативната и патриархална пернишка душа, да не кажем, че щеше да падне здрав кютек.
 
Не на последно място в приликата между двете тържества беше и \"каузата\", която е основополагаща при такива форми на протест, като че ли при неприемането ни от обществото. При гейовете, тя е ясна - не на дискриминацията, виж при нас беше друго яче. На пръв поглед, каузата беше \"80 години град Перник\", демек да покажем че сме \"граждани\", че явно не го усещат останалите. При това, не случайни новоизлюпени граждани, ами от 80 години, от кариерата, както се казва. Въпреки, че поведението ни не го показва много често. Срамуваме ли се, какво ли? Причината не е ясна, но определено има нужда да се парадира с това, белкем започнем да го показваме и в ежедневния живот, особено в шофирането, особено при водачите на Голф.
 
На втори план обаче се зададе една друга кауза, която досущ като онази на гейовете, има нужда от подкрепа в тези трудни дни. Тя е малко по-стара от \"80 години Перник\", вече е към 100-годишна, малко по-противоречива дори от възприятието за родния ни град, и далеч по-ярко червена от жълто-черните цветове на пернишката мина и прословутите цветове на дъгата при хората от другия бряг на реката. Именно тази кауза дойде да подкрепи, тежката й артилерия - Георги Първанов, редом с една дозина отявлени поддръжници на въпросната идеология.
 
Идеология, разпалваща страстите почти като на гепарад. И за разлика от гейпарад, имаща точни и ясни цели - изборите на 5-ти юли.
 
В тази връзка като че ли, единствената и най-голяма разлика между тукашните тържества и гейпарада в София бе, че за разлика от перничани, които смятаха, че отбелязват празник, посветен на града си, а то се оказа едно голямо предизборно политическо парадиране, гейовете наистина знаеха за каква кауза са излезнали и какво са подкрепили.