Подкуп с въглища помогнал на Перник да стане град

Въглищата са помогнали на Перник да стане град преди с царски указ от 26 юни 1929г. да бъде утвърден закона за преобразуване на пернишката селска община в градска. Но преди това известният банкер Атанас Буров се застъпил за това или поне така се говори. Тогавашният кмет на Перник Малин Николов Боснешки, управлявал селището между 1921 и 1930г, писал три писма с просби да обявят Перник за град и не получавал отговор. И тъкмо Буров му подшушнал корупционна практика. „Изпратете по 10 тона въглища на всеки министър и им кажете, че са подарък от перничани\", посъветвал банкерът. Така и станало. През януари 1929г. пред дома на всеки министър каруци стоварили пернишки въглища. На 5 юни 1929 година председателят на Министерския съвет и министър на вътрешните работи и народното здраве Андрей Ляпчев внася предложение в 22-то обикновено народно събрание за преобразуване на Червенобрежката, Пернишката, Св.Врачката и Сейменската общини от селски в градски. От трибуната на парламента той чете и мотивите - селските общински съвети били решили за „преобръщането\" в градски и тези решения били законни и основателни. Протоколът е подписан на 19 юни 1929г., която е и датата на приемането на закона „от 22-то Народно събрание през втората му редовна сесия, държана на 18 юни\". На 26 юни Негово Величество Цар Борис III подписва Указ № 402, с който утвърждава Закон за преобразуване на Червенобрежката, Пернишката, Св.Врачката и Сейменската селски общини общини в градски. Изпълнението на указа се възлага на министър-председателя Ляпчев. Така на 26 юни 1929г. Перник е обявен за град. Обещанието на кмета Малин Николов Боснешки се сбъднало. Първото негово искане било още от 1923г. Второто от 12 февруари 1926г. било подписано и от целия общински съвет, но отговор нямало. Той обаче не се отказвал. Така, ако преданието е вярно, работа свършили пернишките въглища и съветът на Буров. Има и друга версия за намесата на Буров, който бил приятел и на тогавашния шеф на мината Георги Коняров. Тя намеква за склонността на банкера към тънката част, но за нея няма никакви доказателства. През 1929 година в България имало преброяване на населението - село Перник имало 12 296 жители, от тях 7 639 били мъже, а работещите в Мини Перник били 6 491.