Евро к(о)мпания

Кампанията или компанията за евроизборите в България не можа да предизвика ентусиазма на българина. Въпреки че само за втори път нашенеца имаше правото с гласа си да изпрати свой представител в Европарламента, нещо не се оказа много изкушен да се възползва от това си право. Дали заради кампанията или заради компанията, или пък и заради двете. Всъщност кампания почти нямаше, защото всичките плъзнали като бръмбари през май кандидати за евродепутати доколкото отправяха някакви послания към избирателя, те бяха свързани не с идеите им за защитаване на българските интереси в Брюксел и Страсбург, а повече с това, че те са най-добрите и подходящите да управляват държавата. Едни се обявиха, че искат промяна, но така сякаш искат да променят дъжината на косата си.
 
Други призоваха да доказваме, че България може, но какво може и дали и с кого ще стане не се разбра. От залели цялата страна билбордове беше дадена рецепта за спиране на корупцията - с бюлетина с определен номер - то какво по-голямо доказателство за корупция от неограничения брой прескъпи билбордове. Две партии даже сложиха за водачи на евро листите си лидери на чужди партии. На обединените в партия бизнесмени и предприемачи им се наложи да преглътнат изпечен политически брокер. Не по-малко трудносмилаем беше и водача на листата на социалистите - готвен да замести дългогодишния и несменяем председател на социалдемократическа фракция.
Евроизборете ще се запомнят и с новата практика за плащане на гласове. Въпреки повтаряната като мантра реплика, че купуването и продаването на гласове е престъпление, звучаща точно толкова сериозна, колкото надписа на кутиите с цигари, че пушенето убива, на поразия се правеха списъци на застъпници и наблюдатели срещу различни суми, което значи какво - че тези хора ще пуснат глас за платилата им политическа сила и ще доведат свои близки до урните да сторят същото.
 
Имаше билбордове, плакати и клипове, имаше и нещо като диспут. Имаше и обещания за и против АЕЦ Белене, за по-високи пенсии, за пари от от евросубсидиите за всеки българин и ред други такива. Но нямаше политика. Компанията от кандидати за евродепутати не говореше брюкселски, а български и то на диалект. Нямаше кампания, а само компания, отдавна недолюбвана от българина. Затова и не излезе да гласува, впрочем както повечето европейци.