Как купувачите на гласове ще контролират вота на изборите?

Станалото през последните години изключително масирано купуване на гласове вече има разработени схеми за контрол, които ще се приложат спрмо гласоподавателите от страна на изборните брокери. Системата е проста, но чрез нея с всяка бюлетина се проследява безотказно приносът на поне четирима търговци на гласове.
Принципът е валиден за парламентарните партии, които имат свои представители в секционните избирателни комисии. Формациите, които нямат депутати, са ощетени, тъй като нямат хора край урните.
 
Схемата се основава на възможността за преференциален вот на европейските избори. При преференциалния вот всеки избирател има право да отбележи свой предпочитан кандидат, сложен при партийната подредба на по-задно място. Ако кандидатът спечели 15% преференциални гласове, взема мястото на първия в листата. На практика разместване в листата е невъзможно, тъй като бариерата от 15% е равна на 115 000 гласа, обясняват изборните спецове.Как действа схемата? Партийният функционер X кани 4-ма брокери на среща. Ганчо (Г), Данчо (Д), Ванчо (В) и Танчо (Т) обещават по 500 гласа. Х обяснява схемата за контрол: всичките 2000 души на четиримата трябва да зачертаят кандидат номер 9 в партийната бюлетина. Той, естествено, е абсолютно неизбираем и се нарича \"куфар\" на политически жаргон. Хората на Г маркират в квадратчето срещу името плюс, купените от Д - минус, тези, на които дава пари В, отбелязват с хикс, а за групата на Т слага чавка. След това човекът на партията с функционер Х в секционната комисия има грижата да преброи кой знак в колко бюлетини фигурира.
 
Разплащането става след двойното отчитане - първо колко бюлетини с маркиран номер 9 има в секцията, и второ - по колко от всеки вид маркировка има срещу \"куфара\" в листата. Следва - за Г: 400 кръстчета по 50 лв. - 20 000 лв. И т. н. за останалите трима.
Извънпарламентарните партии, които нямат хора в избирателните комисии обаче, могат да проверяват единствено общия резултат на посочения номер сред мераклиите за Брюксел или за роден парламент. Защото няма кой да им брои кръстчетата, плюсовете и т. н. изборни маркери.
 
Това, както и правото на държавна субсидия от по около 14 000 лв. на месец за депутат, обяснява трескавия стремеж на партиите да имат свои парламентарни групи.С мрежа от брокери на гласове разполагат на практика всички формации. Търговците обаче работят на принципа \"който даде най-много\", поради което активистите по места обикалят от брокер на брокер и се пазарят. Естествено, по поръчка от партийните си централи.
Надцакването с брокери вдига цената на изборната стока с форма на електорат, твърдят брокери на бюлетини. Сериозното поскъпване пък се очаква за парламентарния вот на 5 юли. Нищо че кампанията отново ще върви със задължителния лайтмотив \"купуването и продаването на гласове е престъпление\".