Радост и любов да носи името на всеки, квъстен на св Константин и св. Елена

Православната Църква почита днес паметта на Светите равноапостолни император Константин и неговата майка Елена. Св. Константин (274-337) царувал в Рим и Византия. По негово време, през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра. С издадения от него Милански едикт християнството се налага като официална религия. През 325г. свиква Първия вселенски събор против ересите. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Негова е заслугата за съграждането на Великата катедрална църква „Св. София" в Цариград, завършена през 360г.,разширена и възобновена от император Юстинян велики през 537 г. и след падането на Константинопол под турско робство през 1453г била превърната в джамия. Св. Константин е починал през 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград.

Според преданието майка му царица Елена отива на поклонение в местата, където е живял Христос и построява няколко манастира. Тя живяла много благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота. Най-главната нейна грижа била да осъществи мисълта на нейния велик син, да намери самото това Дърво, на което бил разпнат Спасителят на света. Мястото, където бил скрит Господният Кръст, било неизвестно и благочестивата Елена използвала всички средства и царското си влияние за намирането му през 326г. Православната Църква всяка година празнува това събитие на 14 септември. Светият Кръст бил положен за съхранение в сребърен ковчег. Напускайки Йерусалим, св. Елена взела частица от живоносното Дърво, като дар за своя син Константин. Недълго след това блажената царица майка починала и била честно погребана.