Пернишките младежи с обръщение към гражданите на Перник

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}

Ще започна с това, че Перник е един прекрасен и неповторим по същността на хората в него град. И никой от нас не бива да живее като пришълец в сбствения си град, оставяйки на група хора да рушат имиджа му, средата за живот, сигурността и спокойствието на гражданите.
 
Що се отнася до проблемът с агресията у младите хора, той е свързан с възпитанието, ценностите и редица други фактори, водещи до отклоняващо се поведение у младите хора и е проблем от национален и международен характер, имащ своето негативно въздействие, включително и върху нашата общност.
 
Най-доброто противодействие, което можем да му окажем е да отворим очите си за него, да го приемем като факт, който изисква координиране на постоянните и пределни усилия на всички нас по преодоляването му. Нека се вслушаме в този популярен и незнайно защо придобил негативно звучене сред българите израз: „Да си гледаме и вършим работата!" „Да си гледаме работата" се приема отрицателно, може би защото българинът е свикнал да търси грешките, вината и причината за проблемите си повече в другите, отколкото в себе си и собственото си бездействие. Но това е нещото, което всички ние е необходимо да направим.
 
Семейството  - да създава уютна и комфортна социална среда за израстването на децата на Перник.
 
Училището - да поеме и позабравената отдавна функция от иначе изтърканото от употреба словосъчетание - „учебно - ВЪЗПИТАТЕЛЕН процес".
 
Младежкото представителство - да отхвърли опитите за прокарване на остаряла, непотребна и деградивна логика за разделение, съперничество и конкуренция в редиците си и да съсредоточи енергията си в наистина градивни и целенасочени дейности по решаването на проблема с апатията у младите, липсата на воля за участие в гражданското общество и процесите на вземане и прилагане на решения, късаещи ги.
 
Медиите - да поемат ролята си на будители на това общество, на източници на позитивни нагалси у хората, на заряд, който трябва да даде на всички нас, тази увереност в утрешния ден, от която се нуждаем. Кръвта, убийствата, дрогата, престъпността, профанизацията продават  и от тях се печели - 50 ст., 60 ст, левче, но на каква цена?
 
Полицията и правораздавателните органи - да съблюдават само и единствено 3 неща. Правейки това, обществото няма да иска нищо повече от тях - прилагането на реда, законността и справедливостта в обществото ни с цялата сила на дадената им по закон власт!
 
Публичните институции и местната власт - да превъзмогнат егото си, подавайки ръка на всички останали при реализацията на общи политики, като избрани и назначени именно от  това от народа.
 
Всеки един от 100 000 хиляди перничани е и трябва да живее със самочувствието и мисълта, че е „шеф" на кмета на град Перник, на полицейския началник, на директора, на чиновника, на обикновения служител в институциите, дори и те да не осъзнават тази дълбока истина на демокрацията. Той е факторът, който трябва да определя дневния ред на развитие на собствения си град, на съдбата и благоденствието си. И когато, някой от гореспоменатите не върши работа си съвестно, проблемите, корупцията и престъпността вземат превес трябва да му бъде търсена сметка и отговорност. Но на най-висше ниво тази отговорност е преди всичко вътрешна, самоосъзната и потребна нужда на индивида.   
 
Отговорност да не бъдем гузни пред страната от факта, че сме перничани, защото с нищо не сме по-малко от останалите.
 
Отговорност да не абдикираме от гражданските си права на диалог и натиск, защото никой друг не би ги приел за толкова значими, колкото са за нас.
 
Отговорност да обичаме Перник не въпреки, а заради проблемите му, защото това са нашите проблеми, и нас трябва да ни е грижа за тях.
 
Нека опитаме. Разделението, лъжата, лицемерието и бездействието не помогнаха. Тази обич със сигурност няма да направи градът ни по-лош, но ние в Сдружение на гражданите „Младеж" сме уверени, че тя ще ни направи по-добри и солидарни един към друг.
 
Христиан Даскалов
Председател на УС на Сдружение с нестопанска цел МЛАДЕЖ