Едно приключение във Франция

Изкуството е най - лесната и общовалидна форма на общуване, независима и неподдатлива на често неприлично обвързващите закони в обществото. Тази максима бе доказана на проведения за пета поредна година фестивал Plein les Feuilles в покрайнините на френското градче Ош, Тулуза. В социалния експеримент участваха млади хора на възраст между 17 - 35 години от България, Македония, Сърбия, Италия, Франция и Австрия. Този обмен продължава проекта "Многообразие чрез изкуство" от 2009. Темата на новата европейска среща е културните практики (съвременна музика, видео, запис, блог, интернет), както и срещи между младите хора от различни култури.Това превърна 10 - дневния престой в увлекателно приключение, изпълнено с множество емоции, достойни за едно семейство. Участниците бяха разделени на две групи: музикална и видео, с една основна цел - а именно да преоткрият новия аудио - визуален код, шеговито наричан между самите тях „есперанто". Идеята за Европа, за глобалния свят без граници, за създаването на междукултурен диалог, чрез произведения на изкуството достигна своя апогей в навечерието  на фестивала. Мястото беше вълшебно - малка кокетна горичка в покрайнините на Ош (Auch). Ароматът на бира, хашиш, огън, шумът от фотоапаратите на любопитни и добронамерени туристи, а също и интересните инсталации, преднамерено „разхвърляни" в гората, плашещо хипнотизиращи с множеството си послания, допринасяха за доброто настроение.
Една от най - впечатляващите и вдъхновяващи атракции (дори в цирковия смисъл) бе картоненият лабиринт с над 2 м. височина, позициониран на поляната, точно до голямата сцена.  
Обикаляйки из множеството коридори зрителят неволно поставя себе си сред приказните герои на Луис Карол. В центъра уютно разположени и гостоприемно очакващи, поредния си позамаян гост, бяха поставени 4 терапевтично зелени, фотъойла. Футуристичните беседи, пластмасовите чаши и угарките от свити цигари, някак възпитано изчезваха от импровизираната интернационална гостна, в която глъчката не утихна до сутринта. Навсякъде бяха поставени малки камери, които напомняха за „1984" на Оруел.
Ако използвам тромавия, но безспорно точен „моряшки език", то мога да определя съвсем точно положението на следващата инсталация, в която измежду грижливо подредените малки дървени трупи светеха 14 различни по големина телевизора, на които се прожектираха различни клипове или се появяваха единични думи, съставящи цели изречения. Гледката е удивителна. Технологията и екологията съжителстват в пълна хармония. Съчетанието между гората, дърветата и малката „вълшебна кутия" с множество различни образи напълно  визуализират концепцията за Homo Ludens, (или  "играещия човек") и изглеждат като тяхно най - точно определение. В социо - културен план специалистите разграничават две основни категории игра - детската, която се разгръща на ниво инстинкти и социалната игра на възрастните хора, чиято цел най - често е постигане на удоволствие и забавление. Тук умело бяха преплетени и двета вида игра.
Въздухът беше наситен с мазни изпарения, идващи от близкото непретенциозно ресторантче. В гората бяха разположени различни по големина шатри, в които множество музиканти услужливо и приятелски показваха екзотичните си инструменти. И там сред тези вълшебни декори, сред цялата хашишизирана суета, артистите от 6  различни страни педантично безпогрешно изпяха „Айде Яно". Основната цел бе постигната - те имаха свой общ език - идеята за многобразието чрез изкуството, за неплашещото и толерантно съжителство на различните култури, бе постигната. На отделен екран, разположен върху главната сцена се прожектираше видеото и снимките от 9 - дневното приключение. Този проект има за цел да насърчава активното участие и сближаване на младите хора в обществото, запазвайки и индивидуалното развитие на всеки един. Всичко това превърна Ош и онази поляна в своеобразен Вавилон, в малка страница от космополитната история на човечеството, в която за пореден път, но по различен и увлекателен начин бе показано многообразието на света.